1. Непрекъснато се опитваш да направиш партньора си щастлив.
И забравяш, че всеки носи отговорност за собственото си щастие. Не можеш да направиш щастлив някой, който не иска да е щастлив. Не и в тази връзка. Не можеш да го накараш да се чувства част от едно цяло, към което той дълбоко в себе си не принадлежи. Не можеш да провокираш в него любов, ако не е готов да я даде.
2. Партньорът ти очаква от теб да се откажеш от нещата, които те правят... теб.
Нещата, които обичаш, нещата, които те зареждат, нещата, които са част от теб,... те правят теб. В момента, в който се откажеш от тях заради партньора си, ти се отказваш от себе си. От същността си. От автентичността си. И го правиш в името на какво? Да съхраниш връзката? Да запазиш хармонията? Няма истинска връзка, нито истинска хармония, когато единият от двамата заличава себе си. А и запитай се... прави ли той същото за теб? Отговорът е не, нали? Тогава защо го правиш ти?
3. Когато спорите, партньорът ти се опитва всячески да наложи мнението си. И егото си.
В спора се ражда истината, така е. Но само когато тази истина се търси. Когато сте готови да я видите. Когато искате да я откриете. Ако партньорът ти цели не да намерите "златната среда", не да чуете гледните си точки и да откриете допирателната между тях, а да наложи своята над твоята, своето его над твоето, спорът става безсмислен. Разговорът става безсмислен. И... взаимоотношенията ви стават безсмислени. Защото смислената връзка се гради върху способността преди всичко да чуваш. И виждаш. Да отстъпваш. Да разбираш. Да прощаваш. Да обичаш...
4. Никога не си на първо място сред приоритетите на партньора си.
Винаги има нещо или някой, който е по-важен от теб. Винаги трябва да се съобразяваш, да чакаш, да се примиряваш - с второстепенно внимание, с второстепенна загриженост. Защото в противен случай значи да не получиш никаква. Само че... това ли заслужаваш наистина? Да си на второ място? Да си в изчаквателна позиция? Така ли постъпваш ти с него? Така ли вярваш, че трябва да постъпват с теб?...
5. Партньорът ти те плаши.
Не става дума да те плаши с физическа саморазправа (защото ако това е случаят, спри да четеш тази статия, а си стягай багажа и се махай оттам!). Но ако те плаши с реакциите си, с това, че не знаеш кога и с какво ще провокираш гнева му, ако се страхуваш, че, без да знаеш как и защо може да го накараш да си тръгне от теб и да прекъсне връзката, по-добре се замисли дали искаш тази връзка. Дали имаш нужда от нея. И дали това наистина е връзка. Такава, за каквато мечтаеш. Каквато заслужаваш. И каквато можеш да имаш. Стига да поискаш. Стига да се освободиш...
НАЗАД
