6 неща, които ти показват, че това е човекът, с когото ще споделиш живота си

Вече имаш връзка с някого. Искаш семейство. Искаш бъдеще. Но дали това е човекът за теб? Дали любовта ви ще устои на изпитанията на времето? Дали ви очаква хепи енд или поредната драматична раздяла? Има няколко сигурни „знака“, които ще ти помогнат да намериш отговорите на тези въпроси. Ето кои са те...

1. Маски долу

Вече не ви се налага да играете. И двамата. Не е нужно да пазите поведение. Да следите какво казвате. И как го казвате. Просто сте себе си. Понякога говорите глупости. Понякога се държите детински. Друг път сте самото въплъщение на сериозността. И зрелостта. И всичко това ви харесва. Усеща се в очите ви, в усмивките върху лицата ви... Не се притеснявате да покажете един пред друг неувереността си. Или увереността си. Да плачете. Или да се смеете. Да се ядосвате. Или да не ви пука изобщо. Свалили сте маските си и не търсите непрекъснато одобрението на човека отсреща. Просто защото знаете, че взаимно се приемате, че се харесвате, че се обичате. Точно такива, каквито сте. С всичките ви плюсове и минуси. С всичките ви грешни и правилни решения. С всичките ви силни и слаби страни. С всичките странности на характерите ви.

Защото истинската любов е точно това – да обичаш и да приемаш, без да искаш да променяш. Или да се променяш. Само да израстваш. 

2. Когато мълчанието говори...

Все по-често се улавяте, че дори не е необходимо да разговаряте. Сякаш си четете мислите. Толкова силно се усещате! Всеки знае какво вълнува душата на другия, какво го ядосва и какво го прави щастлив. От какво се нуждае в момента. И за какво копнее. Чувствате, че сърцата и умовете ви са в хармония. Че трептите на една честота. Че „говорите“ на един език. Близостта ви сякаш ви свързва с невидима нишка. Изгражда един нов свят помежду ви. Свят, който е само за вас. Усещате другия, както усещате себе си. Бегъл поглед, леко докосване, спотаена въздишка... те ви казват повече от едночасов разговор. Не е нужно да обяснявате как се чувствате, нито защо... Просто се познавате. По-добре, отколкото познавате самите себе си. И ви е лесно да общувате. Понякога по-лесно, отколкото да общувате със самите себе си...

Защото истинската любов е точно това – да виждаш, да усещаш, да съпреживяваш. Без да са необходими думи. 

3. Подкрепа, на която можете да разчитате

Подкрепяте се взаимно. Винаги. И във всичко. Помагате си да постигате целите си, да се спрявате с трудностите по пътя си, да осъществявате желанията си, без значение малки или големи са те. Всеки за другия е стожер в трудни моменти, спасителна лодка след корабокрушение, светлина в края на тунела... Когато единият падне, другият го вдига. Когато единият се обезкуражи, другият му вдъхва вяра. Когато единият е на път да се откаже, другият го зарежда със своята решимост. Насърчавате се взаимно да изваждате на повърхността най-доброто от себе си, да се развивате и да се движите напред. Да вярвате в собствения си потенциал. В собствената си сила и значимост. Не се страхувате да споделяте мечтите си, колкото и невероятни да ви се струват. Знаете, че срещу вас стои човек, който вярва в тях, повече дори от самите вас. Просто защото вярва във вас.

Защото истинската любов е точно това – да даваш крилете си на другия, когато неговите са пречупени. Да бъдеш вятъра в платната му. Да разбираш и подкрепяш. Просто да бъдеш тук. 

4. Приятели и любовници

Връзката ви е едновременно платонична и страстна. За всеки от вас другият е и най-добрият приятел, и най-пламенният любовен партньор. Помежду ви няма тайни. Общувате пълноценно – и емоционално, и сексуално. Миговете, когато седите заедно на чаша вино и просто разговаряте, и за двама ви са безценни. Изливате един пред друг душата си. Смеете се на шегите си. Или просто разказвате как е минал денят ви... И в същото това време, когато приятелски споделяте радостите и ядовете си, в очите ви припламва искрата на страстта. Страст, която не се променя с времето. Само става по-дълбока, по-ясно осъзната, по-освободена. Страст, която ви кара да се чувствате, както никога преди. Отключват се усещания, каквито не сте подозирали, че носите в себе си. Чувствате се различни и разкрепостени. Сексът сякаш вече не е секс, а общуване на друго ниво. Сливане. Преобразяване. Прераждане...

Защото истинската любов е точно това – улегнала и спокойна и едновременно с това дива и разгорещена. Приятелска прегръдка и разкъсана от страст дреха. Ин и Ян.

5. Голямата сила на малките жестове

Непрекъснато правите дребни жестове един за друг. Без да ви е нужен повод. Просто защото ви харесва да си доставяте взаимно удоволствие. Да карате другия да се чувства значим и забелязан. Обичан и обгрижен. И защото знаете, че нищо не може да се сравни с неочакваната проява на обич. Колкото и незначителна на пръв поглед да е тя. Дали ще е просто откъснато от някой храст цвете, или билети за новия филм с любимия актьор, няма значение. И двамата цените не парите, а вниманието. Това, че другият е запомнил какво обичате. Че се е сетил за какво отдавна си мечтаете. Че е поискал да ви зарадва. Радвайки по този начин себе си. Обичате да обичате. И да бъдете обичани. От човека до себе си.

Защото истинската любов е точно това – да усетиш какво ще зарадва скъпия на сърцето ти човек, как ще извикаш усмивка на лицето му и детска радост в очите му. Да му подариш. Сърцето си. 

6. В спора се ражда истината

Няма рози без бодли (култивираните не ги броя, защото не ги харесвам – твърде лустросани са и твърде „идеални“. Твърде... нереални.). Няма и хора без недостатъци. Няма и връзки без кавги. Понякога вината за скандала е в единия, понякога – в другия. Понякога никой няма вина. Вие обаче не се страхувате от словесните конфликти. Не се стремите да ги избягвате на всяка цена. Защото това значи да бягате от себе си. Не се страхувате да застанете от двете страни на „барикадата“. Защото знаете, че всъщност „барикада“ няма. Колкото и да се карате, накрая единият ще отстъпи и просто ще прегърне другия. А той в миг ще отвърне със същото. Но най-вече, защото знаете, че всеки спор ви помага да се опознаете още по-добре. Да се приближите още повече един към друг. Да видите още парченца от пъзела. И да осъзнаете колко много всъщност обичате този пъзел. И колко силна е връзката ви, колко стабилна е спойката помежду ви. Разногласията не променят чувствата ви, нито намаляват любовта ви. Не те са важните. Важна е именно любовта, която събира скръстените сърдито на гърдите ръце в нежна прегръдка. Любовта, която превръща намръщените устни в топла усмивка. И която кара гръмките обвинителни думи да заглъхнат под тихия звук на едно прошепнато „Обичам те“.

Защото истинската любов е точно това – да се научиш да чуваш човека срещу себе си, да приемаш и неговата гледна точка, да виждаш и неговата истина. Понякога дори да правиш компромис с твоята. И да оценяваш компромиса, който другият прави за теб.

Истинската любов е магия, която променя живота. Осмисля живота. Която е самият живот!

НАЗАД