X

7 неща, които децата знаят, а възрастните сме забравили

от в 15:00 на 10.06.2015 в Всичко за теб | Семейство


7 неща, които децата знаят, а възрастните сме забравили

7 неща, които децата знаят, а възрастните сме забравили

Още от малки, всички деца биват учени как да се държат добре с останалите. Но дали като пораснем все още прилагаме тези уроци?

1. Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, по-добре не казвай нищо

Хората казват това на децата си, за да ги научат да не изричат всяка мисъл, която им хрумне. Децата нямат социален филтър и не знаят какво е приемливо за останалите и какво – не. Колкото и сладки и очарователни да са, понякога могат сериозно да обидят приятелчетата си. Затова ги възпитаваме да не казват на останалите неща, които биха ги натъжили.

Е, това се прилага и за възрастните. Особено в социалните мрежи. Не бива да казвате на приятелите си неща като това, че са изглеждали по-добре с къса коса, че кариерата, в която искат да се развиват е загуба на време или че трябва да свалят няколко килограма. Освен ако не са поискали изрично мнението ви (като например „Как ме харесваш повече – с къса или с дълга коса“), пазете го за себе си.

Никога не знаете как точно се чувстват останалите и не знаете какво ги е накарало да вземат съответното решение. А и в повечето време мнението ви е от значение само за самите вас.

2. Ръцете долу!

В детската градина и в предучилищната децата се докосват, щипят и закачат, когато им хрумне и родителите им ги възпитават да не го правят, защото така могат да засегнат или наранят някого. По-късно, когато тръгнат на училище децата са учени да държат ръцете си прибрани в скутовете или зад гърба, за да могат да съсредоточат вниманието си изцяло върху учителят.

Правилото важи и когато пораснете. Не бива да се допирате до непознатите в метрото или в офиса. Не е етично да докосвате лакътя на свои колеги, както бихте направили по време на среща, нито пък да масажирате раменете на съседа си по бюро. По-лошо – това може да бъде сметнато като нарушаване на личното пространство и да накара хората да се почувстват неудобно. Това важи и за дамите! Мъжете също заслужават да имат свое пространство.

Затова просто приберете ръцете си и ги дръжте на бюрото или в джобовете си. Все пак никой не се оплаква от това, че някой непознат ги докосва прекалено малко.

3. Винаги има място за още един приятел

Една от основните причини децата да бъдат изпращани в детска градина е това да се сближат със свои връстници. Там водещо е мотото, че „Винаги има място за още един приятел“ – децата са учени да приобщават останалите и да не се изолират в групички.

В училище приобщаването на всички може да бъде по-трудно, но старото правило от детската градина все още важи. Така например децата биват възпитавани да не говорят за празненството по случай рождения си ден пред деца, които не са били поканени, защото това би ги натъжило.

Като възрастни също може да нараните някого, ако го накарате да се почувства изолиран. Преди да качите снимки на вас и вашите приятели от последното ви излизане, помислете кой може да ги види, как може да се почувства и най-важното – какво ви мотивира да качите снимките.

Точно така – замислете се каква е вашата мотивация. Ако изпитвате тръпка от това, че останалите ще ви видят на място, на което те не са били поканени или на което не са могли да присъстват, имате нужда да се замислите върху действията си.

Да, забавно е да споделяме приятните си преживявания в социалните мрежи. Но вече не сме в гимназията – не е никак зряло вие или вашата компания да кара някого да се чувства зле, защото го изолирате.

4. Златното правило

Със сигурност всички сме чували от родителите си, че трябва да се държим с останалите така, както искаме те да се отнасят към нас. Всички деца са възпитавани по този начин, за да придобият усещане за съпричастност и емпатия, казвайки им неща като: „Мими, когато с Гери се присмивате на Ани за обувките й, как мислите, че я карате да се чувства? Как ще се почувстваш ти, ако Ани и Гери се съюзят и започнат да те обиждат?“

Това златно правило е приложимо навсякъде – от шофирането (щом не искате останалите да ви свирят, когато забравите да пуснете мигач, не го правете и вие) до брака. Отнасяйте се към хората с уважение, за да ви уважават и те.

Има друга версия на правилото – отнасяйте се с хората така, както те искат да се държат. Така например, ако нещо не е обидно или притеснително за вас, не означава, че и другите ще го възприемат по същия начин.

5. Не очаквайте хората да прочетат мислите ви

Децата понякога се ядосват за неща, които на нас ни се струват непонятни. Тригодишното ви момченце ляга по корем на площадката и започва да ви крещи, че не сте донесли любимата му играчка навън. Играчката, за която сте нямали представа, че иска. Шестгодишното ви момиченце избухва в сълзи, защото не иска да яде спагети и казва, че ги мрази. Откога?

Същото е и при зрелите хора. Казвайте какво искате, определяйте граници и не очаквайте хората (дори и партньорът ви), да знаят какво мислите и как се чувствате. Вие сте възрастен човек и ако очаквате децата да споделяте мислите си, споделяйте ги и вие.

Казвайте какво искате съвсем ясно – не е необходимо да играете игрички и да манипулирате останалите. Споделяйте на хората, за които ви е грижа, как се чувствате по внимателен начин, така че връзката ви с тях да става по-задълбочена и по-солидна.

6. Не съдете за книгата по корицата й

Всички окуражават децата си да приемат хората такива, каквито са, и да не отлъчват хората, които са в неравностойно положение, от друг етнос или просто са по-различни.

Децата са възпитавани да не съдят хората, преди да ги опознаят. Но дали възрастните следваме този съвет? Много често отговорът е „не“. Огледайте се в приятелския си кръг – има ли в него хора и от други етноси или раси?

Създавате ли си предразсъдъци за хората според това как изглеждат, каква е фигурата им и с какви дрехи са облечени?

Ако не искате детето ви да разсъждава по подобен повърхностен начин, не го правете и вие. Вслушайте се в съветите, които сте чували през живота си. Какво са ви учили вашите родители за хората от други етноси и раси? Какво ви казват медиите за хората с наднормено тегло? Какво е вътрешното ви чувство, когато видите човек с тежко заболяване?

Изправете се срещу предразсъдъците им – не се опитвайте просто да ги подтиснете, а открийте откъде произлизат. След това ги изкоренете! Процесът не е прост и понякога отнема много време, но със сигурност си заслужава.

7. Не сте центърът на Вселената

От малки всички сме възпитавани, че светът не се върти около нас, по много различни начини, включително и чрез част от описаните по-горе съвети. За да направим децата по-добри хора е необходимо и да ги научим, че на тях не им се полага повече, отколкото на останалите.

Винаги караме децата да се огледат около себе си, да видят кой е около тях и по какъв начин действията и решенията им засягат останалите. Тичат наляво-надясно в стая, в която има нещо чупливо? Има ли опасност да се сблъскат с някого? Има ли вероятност да обидят някого с нещата, които казват

Нарушават ли спокойствието на останалите, когато са прекалено шумни на тихо място?

Непрекъснато учим децата си да не създават работа за останалите – да събират играчките след себе си, да не оставят боклуци след себе си и ако го направят – да си ги почистят.

Възрастните също не сме центъра на вселената. На нас не ни се полагат две места на паркинга, не бива да пререждаме хора на опашките, не трябва да караме с превишена скорост, защото закъсняваме. По никакъв начин не можем да получим правото да бъдем груби и да поставяме останалите в опасност. На нас не ни се полага повече внимание от страна на симпатичния барман и не е необходимо да го занимаваме с проблемите си. Не сме центъра на ничия вселена, освен на нашата собствена и трябва да разберем, че всеки води свои собствени битки.

Вероятно сте срещали много възрастни хора, които се държат като малки деца. Вероятно това е защото са забравили уроците, на които семействата им са ги учили, когато са били деца. Всички правим грешки, но ако можем да си припомним най-важните правила, които сме знаели в детската градина за това как да се държим с останалите, можем наистина да променим света.

Автор: Силвия Дупчанова

 



Теми   деца | родители | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.