Въпреки крехката си възраст, децата не бива да бъдат подценявани, те също са личности. Те са чувствителни, невинни, уплашени, въодушевени, любопитни и за тях всичко в живота е ново. Когато това е така, страхът е в големи количества, а самочувствието в много малки. Важно е да го запомниш. Те не са в живота ти заради емоционалните ти нужди, нито пък са роботи, които да контролираш. Те са хора, които се нуждаят от определени напътствия, за да се научат на гъвкавост, себеуважение, състрадание, упоритост и как да превърнат неуспехите си в победи. Те се нуждаят от здравословни дози самочувствие и положителна представа за себе си. Дали ще успеят да ги изградят, зависи най-вече от теб.
1. „Обичам те”
От някои неща можеш да дадеш прекалено много, но никога не можеш да дадеш на едно дете прекалено много любов. Когато често казваш на детето си, че го обичаш, то разбира, че е ценено. Обичта ти ще му даде кураж, ще му помогне да израсне, ще му позволи да прави грешки и да се учи от тях, ще изпълни сърцето му с радост. Любовта заражда в умовете на децата ни идеята, че са значими, ценни, красиви и достойни.
Когато им казвам „обичам те”, ги учим да обичат себе си и другите около тях.
2. „Гордея се с теб”
За да изградят здравословна представа за себе си, децата се нуждаят от множество потвърждения. Детето ти копнее за твоята подкрепа и повечето неща, които прави, са насочени към спечелването на одобрението и любовта ти. Може да не си съгласна с начина, по който решава да направи нещо, но трябва да го похвалиш за упорития труд по най-сложната задача – постигането на самостоятелност. Гордей се с него.
Въпреки че много родители казват, че се гордеят с децата си, важното е да го казват често и искрено.
3. „Сгреших и съжалявам”
Когато признаваш пред детето си, че си сбъркала, ти му показваш, че също си човек и разбираш какво изпитва то в подобни ситуации. Така го учиш, че перфектността не е възможна. Когато ти сама приемаш несъвършенствата си, помагаш на детето си да приеме своите, което повишава самочувствието му и го учи, че не бива да се стреми към непостижими идеали.
Приемането на собствените ти грешки създава здравословна среда на толерантност и откровеност между теб и детето ти, което е основата за бъдещите му връзки.
4. „Прощавам ти”
Лесно е да си помислиш, че като родител времето, нуждите и желанията ти са по-важни от тези на детето ти, затова го третираш като „нещо”, което трябва да изпълнява желанията ти по твоя начин. Това поведение не е честно спрямо детето ти. Всички родители понякога казват неща, които не мислят и правят неща, които не би трябвало. Всички ние пилеем време, нарушаваме обещания, забравяме важни неща и правим грешки. Никой от нас не покрива всички очаквания, включително и нашите собствени. Всичко това се отнася и до децата ни.
Никой, независимо от възрастта, не обича да му напомнят за лошите му решения и грешките, които е допуснал. Никой не обича да бъде наказван за изборите му, унижават пред други хора или постоянно да му се натяква за всяко провинение. Като родител ти трябва да намериш баланса между последствията от постъпките му и факта, че то също имат чувства. Твоята задача е да го научиш, че е достойно, въпреки своите несъвършенства. Прости му, не го упреквай.
5. „Слушам те”
Изключително важно е да изслушваш детето си, така то ще знае, че се интересуваш искрено от него. Това ще създаде връзка между теб и неговия вътрешен свят, която ще е приятна и за двете страни. За да избегнеш ненужни недоразумения, говори с него, искай потвърждение дали си го разбрала правилно. Веднъж щом между вас има разбиране, ще го насърчиш да ти споделя, а тогава ще можеш да го насочваш към правилни решения.
Негативни взаимоотношения се създават между деца и родители, когато децата се чувстват незначими. Да бъдат изслушвани е важно за себеуважението им. Как можеш да познаваш детето си и да бъдеш близка с него, ако не го изслушваш безпристрастно? Ако спориш с него, значи не го изслушваш. То е различна личности от теб, така че, вместо да му казваш какво трябва да направи, първо го изслушай, чуй мислите му и тогава можеш да го насочиш (ако то поиска). Това ще го научи как да разрешават собствените си проблеми и да прави добри решения.
6. „Това е твоя отговорност”
Поемането на отговорност е част от израстването. Детето ти трябва да поеме последствията от взетите решения (мъдри или не). Когато родителите държат децата си отговорни за изборите им, това учи децата кои действия са положителни и кои имат негативни последици. Ако му казваш, че то е отговорно, ти му показваш, че вярваш в неговите способности. Без поемането на отговорност, децата никога не се научават как ефективно да се справят сами в живота. Грешките, дори когато се повтарят, са страхотен опит за детето ти.
7. „Можеш да успееш”
Идеята, че успехът е резултат от упоритост и старание, трябва да се вкорени в детето ти от рано. Здравословното самочувствие е бронята на детето ти срещу предизвикателствата на околния свят. Помогни на детето си да научи силните и слабите си страни, така ще се научи как да разрешава конфликти по-бързо и няма да се поддава на негативен натиск. Детето ти ще възприеме по-позитивна представа за света, ако е уверено, че може да успее.
Насърчавай детето си като вярваш в него. Празнувай успехите и усилията му, подкрепяй го при провалите. Научи го, че неуспехите са част от постигането на целта.
Напътствай детето си чрез любов и дисциплина. И знай, че между дисциплина и наказания/унижения има огромна разлика. Ако пречупиш самочувствието на детето си в тази крехка възраст, ефектът ще резонира върху целия му живот. Бъди грижовна и разсъдлива, защото ще е по-трудно на детето ти да се промени след като детството премине. Когато детето ти се опитва, проваля се, опитва отново, отново се проваля и накрая успява, то изгражда идеята за собствените си способности. В същото време то изгражда представата за себе си чрез общуването с околните. Ти си тази, която може да зароди в него една правилна представа за личността му.
НАЗАД
