7 причини защо никога няма да постигнете нещо велико

Екипът ни попадна на една доста предизвикателна статия на бизнесмена Реймар Тирадо, която нямаше как да не ви споделим. Тирадо е автор, който жадува за знания и никога не е спирал да търси път, за да постигне всичко, което иска. Ето и кои мисли според него пречат на човек да се доближи до великите неща. 

Ще ви разкажа онова, на което няма да ви научат. За онова, което ни кара да излезем от границите на обичайното съществуване. Например да излезем изпод родителското крило, да сменим работата, да пратим всичко по дяволите и да направим поне нещо. Опитът, който получаваме в реалния живот, е далеч по-широк от рамките на образователната ни система. Подобни навици може да развиете само ако наистина намерите себе си. Само когато заложите всичко или се сблъскате с евентуален провал. Тези умения се появяват, ако рискувате всичко, за да намерите нещо наистина велико. Всичко, което искам да кажа, е, че в играта с името Живот вие нямате никакви шансове. Защо?

Толкова ви е комфортно във вашата посредственост, че дори не искате да опитате. Предпочитате да говорите, че трябва да научите нов език, вместо да го учите. Ще „се правите, че работите” или може би ще отложите сложната задача за утре. Мразите работата си, но не сте готови да търсите нова.

И докато вие седите със скръстени ръце и дори не се опитвате, аз се уча от грешките си, изпробвам себе си и изучавам новото.

Когато губя, аз се уча и променям пътя си, така че той винаги да води напред. Това е като процеса на каляване на металите: аз минавам през огъня и се оформям… с формата на остър меч, който ще ви накълца на части, ако не положите повече усилия.

И вие се нагаждате към него. Защото се страхувате светът да ви види такъв, какъвто сте. Мислите така, защото съдите другите, все едно и другите, на свой ред, са длъжни да ви съдят. Повече ви вълнуват вашите боклуци, отколкото онова, което сте направили.

Докато харчите парите си за нови парцали, коли, скъпа храна и вечери по баровете, аз се интересувам от себе си. И докато се пънете да се приспособите към света на околните, аз правя така, че светът да се приспособява към мен.

Аз уверено ще отхвърля всичките си съмнения и ще покажа на света истинския себе си. Аз имам имунитет към мнението ви, аз стоя заобиколен от идеи. Докато вие свиквате с баналностите, аз изследвам необикновеното.

Всъщност вие сте правили всичко онова, което и другите. Вие сте учили същото, дори сте чели същите неща. Да не си мислите, че след като сте си взели изпитите, сте станали по-умни?

Знанията не са в онова, на което се учиш, а в онова как живееш.

Ако се наложи, аз ще си взема изпитите. А дали вие ще можете да се справите с онези задачи, които моят живот ми предоставя? Онези изпити, които ви оценяват не с количество балове или в проценти, а с една-единствена оценка: оцеляването.

Не четете въобще или четете само онова, което сте длъжни. Смятате, че историята е скучна, а философията – тъпа. Предпочитате телевизора пред това да откриете нещо ново, да опитате да вникнете в мислите на друг човек, за да разберете по-добре заобикалящия ви свят. Отказвате да признаете, че цялата сила на света се крие в думите на онези, които са живели преди нас.

Всичко, от което имате нужда, може да го намерите в огромното количество книги, които сега са по-достъпни откогато и да било. Дори и тази статия не я четете. Най-вероятно онези, които я четат, и без това си го знаят. Може да закараш коня на водопой, но не можеш да го накараш да пие.

Защото научавате новините от контролирани от държавата средства за масова информация, а онези на свой ред ги копират едни от други. Защото не си правите труда да си зададете въпроса: „Ами ако всичко това е лъжа?” – и не допускате възможността, че наистина е така. Преките задължения на масмедиите са да ни разсейват от най-важното.

Аз имам жажда за знания, независимо от темата.

Докато сте заети да играете в Angry Birds, аз чета за теория на струните и квантовата механика.

Така ще мога да погледна на собствените си аргументи от различни гледни точки и ще търся слабото им място. За да разбера как може евентуално да ми възразите. Ще разбера и двете страни на спора и ако приема вашата страна и започна да споря, то ще победя. Даже ако току-що съм ви победил в същия спор.

Вие не се усъмнявате в авторитетите. И не си задавате въпроси. Не разбирате значението на правилно зададения въпрос, уважителното несъгласие и възможността да отстоявате мнението си пред онези, които не са съгласни с вас. Не се запитвате по отношение на реалността – прекалено сте заети да оцелявате в тази монотонност. Трябва да структурирате въпросите си към този свят.

Признайте факта, че вие всъщност нищо не знаете. Най-вероятно тази статия вече ви лази по нервите. Една статия от интернет няма да ви овъзмезди за онова време от живота, което сте загубили напразно.

Вие живеете с гордо вдигната глава, без да се интересувате от случващото се наоколо. В блажено неведение за реалността, която е толкова близо до вас, че ако си изплезите езика, ще почувствате колко е „приятна на вкус” истината.

И тогава ще разберете, че единственото, което ви пречи да правите наистина велики неща, сте вие самите.

Източник: zenom.pro

НАЗАД