1. Да се научи да се грижи за себе си.
Във всеки смисъл да думата. Да се научи да се грижи за физическото и психическото си здраве. Да обръща внимание на гласа на тялото и на душата си. Да отделя време за нещата и хората, които я зареждат с позитивно настроение. Да избягва тези, които я натоварват с негативизъм. Да си почива. Да медитира. Да бъде своят най-добър приятел.
2. Да се научи да освобождава емоциите си.
Да не се страхува да плаче. Сълзите не са признак на слабост. Напротив, показват сила. Сила да признаеш, че страдаш, да признаеш, че те боли. Сила да признаеш, че нещо или някой те е наранил. Да се научи да не потиска гнева си, огорчението си, яда си. Да се научи да ги насочва в правилната посока – извън себе си, а не навътре в себе си. Да се осмели да свали маските и да покаже лицето си. Весело, тъжно, спокойно, гневно – нейното лице.
3. Да пътува. Много да пътува.
Сама. Или с някого. Няма значение. Важното е да посещава нови места, любими места, различни места. Важното е да умее да се откъсва от ежедневието и от задълженията, от работата и от отговорностите. Важното е да си позволи да живее. Всяко пътуване зарежда. Помага ти да погледнеш живота си отстрани. Да погледнеш в перспектива. Носи успокоение и мъдрост. Затова, пътувайте, момичета! Наблизо и надалече! Просто пътувайте...
4. Да не се примирява с работа, която не е нейната работа.
Да се осмели да търси своето призвание. Да се осмели да го следва. Дори ако никой друг не разбира защо го прави. Важното е да помни, че за собствените си решения е отговорна единствено и само пред себе си. Но също така и само себе си може да обвинява за пропиляното време в изпълнение на задачи, които не й доставят удоволствие, които не я мотивират, които не я провокират. Животът е твърде кратък и твърде голяма част от него прекарваме в работа. Нека поне е такава, каквато обичаме. Чрез която намира начин да изразим себе си. Да надграждаме себе си.
5. Да не се сравнява с останалите.
Нито външния си вид, нито начина си на живот, нито постиженията си. Всеки има собствен път. Всеки чертае собствената си съдба. Това, което за другите е приоритет, за нея може да е на последно място в списъка й с житейски задачи. И в това няма нищо лошо. Това си е нейният списък. И нейният живот. Затова, не се сравнявайте с никого, момичета! Не се опитвайте да подражавате на никого. Не забравяйте, че не сте тук, за да се състезавате с някого, нито да доказвате нещо на някого. Тук сте, за да се опознавате, да се развивате, да бъдете по-добрата версия на самите себе си.
6. Да не позволява на другите да й поставят граници.
Да не слуша „мъдрите им съвети”. Да се научи да слуша интуцията си. И сърцето си. Да се научи да вярва в себе си. Да следва само себе си. Да се осмели да се бори за мечтите си. Да не се страхува да рискува. Да не се страхува да живее!
7. Просто... да си позволи да бъде щастлива! Да си позволи да бъде СЕБЕ СИ!
НАЗАД
