От време на време всяко дете си показва рогата, поставяйки на изпитание търпението и нервите на родители си. Това е нормално, но когато едни и същи ситуации започнат да се повтарят твърде често, е време родителите да обърнат по-специално внимание на детето си, за да не се стигне до по-сериозни проблеми за в бъдеще.
Но какво поведение е притеснително? Решихме да се обърнем към специалистите психолози, които дават съвети как да разпознаем проблема и как да се справим с него.
Как да разберете кога е време да се намесите?
Ако следните неща се отнасят за вас и детето ви, то имате проблем, който няма да се реши сам:
- Поведението на детето ви ви притеснява повече от месец.
- Не можете да контролирате ситуацията.
- Поведението на детето ви се е променило внезапно, без ясна за вас причина. Например ако детето изведнъж е станало грубо към приятелите си, ако се е затворило в себе си, то тогава е време да си поговорите.
- Представянето на детето в училище се влошава – оценките му стават по-лоши, има конфликти с другите деца или учителите, бяга от час.
- Детето има проблеми със съня, хигиената или храненето.
- Поведението на детето системно вреди на другите хора около него.
А ето и няколко типа поведение, за които задължително трябва да внимавате:
1. Неспособност да прощава
„Кучето ни не искаше да си играе със сина ни, защото му беше много топло и заспа“, казва една майка. А за наказание на кучето детето го изрисувало цялото с флумастери.
Децата трябва да знаят как да излизат от конфликтни ситуации. Повечето пъти родителите учат децата как да се защитават и как да отстояват себе си, но понякога е по-добре детето да се научи да не таи негативни емоции и да се научи да прощава. Ако детето ви често се сърди и винаги иска да си отмъсти – това е много лош знак.
Какво да направите?
Уверете се, че детето ви знае какво означава прошката и му бъдете за пример. Научете детето да анализира собствените си чувства, както и чувствата на останалите, за да започне да разбира защо се чувства ядосано, предадено, наранено и т.н. Обяснете му как да излезе от неприятна ситуация.
2. Безотговорност
Ако детето ви никога не иска да поеме отговорност за действията си, а винаги се опитва да натопи някой друг (брат, сестра, друго дете, кучето и дори някой възрастен), то имате проблем.
Какво да направите?
Може би детето се страхува, че ще бъде наказано твърде жестоко? Винаги ли избухвате, когато е направило някоя беля? Ако провинението не е сериозно и не е извършено нарочно, по-добре поговорете с детето и му обяснете защо това не бива да се повтаря и защо не е нещо хубаво или просто му кажете нежно да внимава следващия път. Научете го, че е важно то да казва истината и добрите деца си признават грешките, а да се греши не е нещо срамно.
3. Когато е прекалено голям инат
„Тя нарочно си ги забоде в косата. Отне ни два часа, за да ги махнем всичките“, разказва майката на това момиченце.
Хубаво е детето да може да отстоява себе си, но то трябва да се научи и кога е добре да се направи компромис. Родителите трябва да помогнат на децата си да развият това умение, защото е много по-трудно да го придобият като тийнейджъри или като възрастни.
Какво да направите?
Поставете се на мястото на детето ви и намерете причината за неговия инат. Научете го да разбира собствените си мисли и мотиви. Недейте да умолявате детето, да го подкупвате, да го заплашвате, да го обвинявате и да му крещите. Бъдете спокойни и директни. Покажете му, че в света има компромиси, например чрез „Можеш да си изядеш десерта, но след като си изядеш супата“, а не „Не, никакъв десерт, така ще си загубиш апетита“.
4. Манипулативно поведение
Някои деца се научават да манипулират родителите и останалите членове на семейството, за да получат това, което искат. Най-често това става с плач или с други подобни методи. Те обаче трябва да разберат, че чрез манипулации не могат да изградят истинска и здрава връзка със семейството, приятелите и останалите хора в живота им.
Какво да направите?
Трябва да се научите да различавате капризите от нещата, които наистина притесняват детето ви. Децата често стават манипулативни, когато не получават достатъчно внимание. Затова е важно да прекарвате достатъчно време с тях и да разговаряте. Когато детето започне да плаче и да се тръшка с цел да ви манипулира, запазете спокойствие, не викайте и не го заплашвайте – понякога е доста трудно, особено ако сте на публично място, но тактиката е доста ефективна в дългосрочен план. Ако не покажете малко твърдост, детето ще продължава да ви манипулира.
5. Страх от промяна
За съвсем малките деца е по-добре да се придържат към един и същ установен модел – да следват един и същ график, да се ръководят от едни правила и да повтарят едни и същи действия. Но по-големите деца, които вече ходят на детска градина, трябва да се научат да бъдат гъвкави и да не се страхуват от промените. Например ако детето се разстройва и сърди, когато не подреждате моливите му в правилния ред или по неговия начин, това означава, че поведението му изисква по-специално внимание.
Какво да направите?
Винаги говорете с децата за промените, които ще настъпят, и им обяснете какво точно ще стане и защо. Научете се да контролирате емоциите си при такива разговори, защото децата могат да четат езика на тялото и веднага ще забележат вашето притеснение. Не поставяйте децата в нови ситуации, без да сте ги подготвили, това ще ги обърка и ще ги направи подозрителни към всичко ново. Намерете им компания, тъй като децата се справят по-добре с предизвикателствата, ако до тях имат приятели. Поговорете за чувствата им, за да знаят, че те са важни и вие ги разбирате. Проявете разбиране към детето и запомнете – дори малките проблеми и предизвикателства, които на нас ни се струват толкова незначителни, са нещо голямо за неопитното дете, което едва сега започва да опознава света.
6. Прибързаните решения и действия
„Детето на мой приятел е направило това в килера им“, разказва авторът на снимката.
Спонтанността на децата може да бъде много очарователна, ако тя не включва действия като това да поставят горещ тиган върху пластмасовата дъска, ако не слагат балона си нарочна на печката, ако не решат да изрисуват тапетите или ако не скачат в калните локви с новите си бели панталони. Такива деца говорят и действат, без да мислят за последиците, въпреки че действията им могат да са неприятни за тях и за останалите и дори да са опасни.
Какво да направите?
В такива случаи родителите трябва да научат детето да изчислява евентуалния риск и да предвижда последиците от поведението си. В подобни ситуации запазете спокойствие. Анализирайте действията на детето си и разберете защо е постъпило така. Накарайте го да обясни станалото и само да разбере къде е сбъркало. Научете го на самоконтрол, като му поставите много точни правила за моментите, в които му се иска да действа импулсивно. Хвалете го, когато следва правилата.
7. Неспособност да се забавляват сами
Детската психоложка Катерина Мурашова е направила интересен експеримент преди няколко години. В него 68 подрастващи (на 12-18 години) трябвало да прекарат 8 часа сами, без никакви приятели или устройства. Те можели да слушат музика, да четат, да пишат или да рисуват, просто трябвало да бъдат сами и да не използват електронни устройства. Само трима участници се справили със задачата. 7 от тийнейджърите издържали 5 часа. Повечето се отказали от експеримента, защото „не издържали“, главата им щяла да се пръсне или били загубили всякакво търпение. 27 тийнейджъри казали, че усещат замайване, студени тръпки, покачване на телесната температура, гадене, сухота в устата и дори болка в областта на сърцето. На практика всички участници изпитали страх и безпокойство, пет дори получили паник атаки, три започнали да мислят за самоубийство. Всички симптоми изчезнали, когато децата можели да се върнат към компютрите и телефоните си. Изключително обезпокояващи данни, нали?
Ясно е, че бебетата не могат да се забавляват сами, но по-големите деца трябва да се научат да остават сами със себе си и това време да им е приятно. Ако те не развият тази способност, един ден няма да могат да се съсредоточат върху собствените си чувства, върху вътрешния си свят, защото постоянно ще се разсейват и ще имат нужда от външни стимули.
Какво да направите?
Поговорете с детето си и прекарвайте повече време заедно без електронни устройства. Позволете му да използва устройствата само за определен интервал от време и само ако е изпълнило всичките си задължения (например да си напише домашните). Давайте пример, разбира се – ако вие сте залепени за телефона, как очаквате детето да не е? И доводи от сорта на „като пораснеш, ще можеш да прекарваш колкото си време искаш на компютъра, но сега си още малък“ изобщо не вървят и само показват на детето колко нечестни са правилата ви. Помогнете на детето да открие неща, които са му приятни, например рисуването. Насърчете го да си намери хоби, което не е свързано с електронните устройства, например танци, свирене на някакъв инструмент, спорт по негов избор и т.н.
А ако не можете да се справите сами?
Ако не можете да се справите с деструктивното и притеснително поведение на детето ви, не е срамно да поискате помощ от детски психолог. Той ще ви даде конкретни предложения за вашия случай.
НАЗАД
