1,3 милиарда тона храна се губят ежегодно и над 100 милиона животни умират, защото ядат пластмаса. Крайно време е да помислим за действията си. Не, не можем да променим всичките си навици веднага, но определено можем да започнем малки и да работим заедно, за да спасим планетата.
Открихме 9 неща, които всички можем да спрем да правим, за да улесним дишането на Земята.
1. Производство на храна, която никога не се консумира
Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН, всяка трета от храната, която се произвежда за консумация на хората - около 1,3 милиарда тона, се губи всяка година. Имайте предвид, че за да се произведе толкова голямо количество храна, милиони растения се изкореняват и се изсичат дървета по целия свят. Според данните плодовете и зеленчуците са най-разхищаваните продукти, следвани от морските дарове.
2. Ваканция на круиз
Круизните кораби са плаващи градове и са също толкова замърсяващи, ако не и повече. Данните показват, че качеството на въздуха на палубата на кораба е подобно на това в най-замърсените градове в света. Смята се, че над 50 000 европейци умират преждевременно всяка година в резултат на замърсяване от кораби. Установено е, че въглеродният отпечатък на човек се увеличава три пъти, когато е на круиз, в сравнение с ежедневния му живот. Проучени са 77 круизни кораба и е установено, че 76 от тях използват токсично тежко гориво, наричано още най-мръсното гориво. Нещо повече, круизните кораби изхвърлят боклук, гориво и канална вода директно в океана.
3. Купуваме твърде много дрехи
Модната индустрия е един от най-големите замърсители в света и вторият най-голям замърсител на водата. Тя е отговорна и за изчерпването на водното ниво. Памукът, който е най-популярното влакно, използвано в дрехите, също е много „жадна” култура. Количеството памук, необходимо за производството на една риза, изисква около 2700 литра вода. Тази сума е равна на количеството вода, което човек пие за 2 и години половина. Синтетичните влакна като полиестер имат по-малко въздействие върху водата от памука, но производството им отделя повече парникови газове на килограм. Заводите за производство на полиестер са освободили над 630 трилиона килограма парникови газове през 2015 г., което е равно на това, което произвеждат годишно 185 електроцентрали, използващи въглища. Затова следващия път, когато мислите за купуване на нови дрехи, не забравяйте, че един на 9 души по света няма достъп до безопасна вода и около 4,6 милиона души умират всяка година заради замърсяване на въздуха.
4. Прочистване на тоалетната
Може да звучи странно, но в действителност не е задължително да промивате тоалетната всеки път, когато пишкате. Изследване от 1999 г. установява, че тази дейност представлява около 27% от ежедневната консумация на вода в затворени помещения на човек - сравнете това с други „обилни” на води дейности като пране, които представляват 22% и вземане на душ - 17%.
5. Използване на клечки за еднократна употреба
Азиатската кухня е вкусна. И няма съмнение, че е много популярна. Но клечките, които се използват в нея, имат огромно отрицателно въздействие върху околната среда. Само в Китай се правят около 80 милиарда чифта дървени клечки за еднократна употреба всяка година. За да се отговори на това колосално търсене, всяка година се изсичат около 4 милиона дървета. Това мащабно обезлесяване има много пагубни последици и води до кални свлачища и слаба устойчивост на наводнения. Съществува и непреодолимия риск от глобално затопляне, което също се ускорява.
6. Пиене на кафе
Кафето е популярна напитка и ползите от него са добре документирани. Едно проучване установява, че пиенето на кафе може да увеличи живота на човек с 2 години. Но лошата новина е, че тази индустрия не е екологична. Световните ферми за кафе днес са по-вредни за околната среда от всякога. Също така, повишената популярност на кафето предизвиква мащабно обезлесяване на големи дървета, които насърчават биоразнообразието. А хартиените чаши за еднократна употреба, които се използват за обслужване, също допринасят за мащабното обезлесяване.
7. Използване на мокри кърпички
Мокрите кърпички може да са удобни, но не са „приятел” на околната среда. През 2015 г. The Guardian ги нарече „най-големият злодей“ на околната среда. Повечето от тях съдържат пластмаса, която си проправя път в океана. След това се консумират от морски същества, които ги объркват за медузи и в крайна сметка това води до тяхната смърт. Много хора ги изхвърлят в тоалетната, което води до запушване на канализацията, тъй като не се разпадат лесно. Установено е, че мокрите кърпички съдържат около 93% от материала, който причинява запушване на канализацията. Също така, много от тях съдържат опасни химикали, които могат да причинят обриви при употреба.
8. Използване на батерии за еднократна употреба
Батериите за еднократна употреба, които използваме в часовници и калкулатори, дори акумулаторните (след определен брой презареждания те също трябва да бъдат изхвърлени), които използваме в лаптопи, телефони и други джаджи, са изключително вредни за околната среда. Те съдържат един или повече от следните изключително токсични метали: кадмий, олово, цинк, манган, никел, сребро, живак и литий, както и акумулаторни киселини. Когато се изхвърлят, тези батерии са отговорни за замърсяването на въздуха, тъй като когато започнат да се разлагат, претърпяват фотохимична реакция, която отделя парникови газове, водещи до глобално затопляне. Тези вредни химикали се абсорбират от почвата и я замърсяват, което може сериозно да повлияе на растителността и живота в нея. Когато тези химикали се отмият от дъжд или намерят път към водни тела, причиняват и замърсяване на водата.
9. Бръснене с помощта на самобръсначки за еднократна употреба
Бръсненето се счита за неразделна част от личната хигиена от много хора. Ето защо не е изненада, че бръсначите се търсят много. Всъщност неотдавнашен доклад показва, че през 2018 г. 163 милиона потребители в САЩ са използвали самобръсначки за еднократна употреба. Те са съставени от пластмаса и каучук, които не са биоразградими и най-често се оказват на сметища, където никога не се рециклират.
Какво мислите, че може да се направи в по-голям мащаб, за да спрат климатичните промени и да се спаси околната среда?