Много от нещата, които се случват в живота ни, изглеждат нелогични и необясними, но с помощта на науката всичко си идва на мястото.
Днес ще ви разкрием как гадателките успяват да предскажат бъдещето, защо хората стоят във връзки, в които не са щастливи, и как един счупен прозорец може да повиши престъпността в квартала ви.
1. Теорията за счупените прозорци
Тази теория е развита от двама американски социолози – Келинг и Уилсън. През 80-те години двамата се опитвали да разберат каква е причината за нарастващия брой на престъпленията в Ню Йорк. След много проучвания и анализи те стигнали до следното заключение – малките нарушения на реда, като неправомерното хвърляне на боклук или рисуването на незаконни графити, повлияват на цялостния брой на престъпленията и стимулират престъпността.
Ето един пример от действителността: Дори само един прозорец да е счупен или да липсва в една сграда, хората, които минават покрай нея, решават, че на никого не му пука за нея и няма кой да поправи прозореца. След кратък период от време всички прозорци биват изпочупени от хулигани, а хората с престъпни наклонности в района започват да вярват, че всичко може да им се размине, и от дребни престъпления започват да вършат по-големи.
Привърженик на тази теория е бил Руди Джулиани – кметът на Ню Йорк през 1994 г. Тогава той решава да се занимае и с най-дребните престъпления и успява да намали броя на всички престъпления наполовина.
2. Теорията за придобитата безпомощност
Придобитата или усвоена безпомощност е вид поведение, при което човекът не иска да направи нищо, за да подобри живота, дори и да има възможност. Защо е „придобита“? Защото никой не се ражда с идеята, че преминаването през препятствия и справянето с проблеми е безполезно занимание. Тази идея се заражда в съзнанието ни след огромен и продължителен стрес и след множество провали. Така започваме да вярваме, че нищо не зависи от нас и затова спираме да се борим.
Ето един пример от действителността: Един човек два пъти го късат на входящия тест за университет, работи много за много малко пари и работата не му харесва, освен това не може да се раздели с половинката си, с която постоянно се кара и нищо не го свързва. Решението отстрани е много лесно – да напусне работата си, да потърси друга, да се подготви по-добре за теста и да се раздели с половинката си. Но след всички удари на съдбата, лесните решения изглеждат трудни, а познатата рутина е успокояваща. Затова човекът продължава да живее по същия начин и да търпи познатата болка.
Какво може да се направи, ако това се отнася за вас?
- Забравете за желанието ви да бъдете перфектна.
- Намалете очакванията си, включително и негативните. Много често се страхуваме от неща, които никога не са се случвали и няма да ни се случат.
- Научете се на оптимизъм. Според специалистите наистина можем да се научим да бъдем по-положителни с помощта на упражнения. Започнете със списък за какво сте благодарна; ако искате да кажете нещо негативно – спрете и помислете дали е необходимо; правете повече комплименти на хората и си намерете ново занимание, което да ви зарежда с енергия.
3. Теорията за тунела на реалността
Според тази теория човекът вижда света през призмата на своите виждания и опит. Детството, образованието, постиженията и провалите ни променят начина, по който виждаме заобикалящата ни среда. Затова различните хора имат различни реакции към едно и също нещо.
Ето един пример от действителността: Гледайки към Мона Лиза, един човек вижда мистериозната ѝ усмивка, друг забелязва математическата перфектност, а трети вижда една грозновата жена без вежди. Тези хора живеят в различни „тунели“ и силно вярват, че са прави.
Това обяснява и причината да няма една универсална истина.
4. Дилемата на таралежа
Хората имат нужда от близост, затова толкова държим на семейството и приятелите си. Но понякога тези взаимоотношения ни нараняват. В много случаи това води до отчуждаване. Прекратяваме връзките, които не са полезни за нас, и продължаваме напред... но след време допускаме абсолютно същите грешки, от които отново страдаме.
Немският философ Артур Шопенхауер нарича това явление „дилемата на таралежа“ и споделя следната притча:
В мразовит ден таралежите се скупчват един до друг, за да се стоплят. Но след като се убодат на чуждите бодлите, се разпръскват. След като им стане студено, отново се събират заедно, за да се убодат отново. След много подобни опити таралежите осъзнават, че е най-добре да застанат на малко разстояние един от друг. По същия начин обществото насърчава хората да се скупчват съвсем близо, а после същите тези хора осъзнават, че приятелите им имат много отблъскващи бодли.
Ключът към щастливите връзки е да даваме достатъчно топлина на близките ни хора, но да им дадем и свобода, да не се вторачваме в бодлите, но и да не се примиряваме с болката от убождането.
5. За услугите, които стават все по-големи
Първоначално този човек ви иска малка услуга, а после иска още една, и още една... Вие не можете да му откажете, защото толкова пъти сте му помагали, и затова се чувствате като в капан. Този трик се използва от много маркетолози.
Ето един пример от действителността: Някоя компания ви предлага да тествате безплатно новата им услуга в рамките на първия месец. Тази оферта звучи приемливо и вие се съгласявате. Но след като вече сте ползвали услугата, много по-трудно ще се откажете от нея и е много вероятно да продължите абонамента си.
Същото важи и за намаленията от рода на „Вземи 3, плати 2“. Първо, така ви подканват да си купите нещо, което иначе не бихте взели. Второ, след като веднъж сте получили голяма отстъпка от един магазин и сте си тръгнали в добро настроение, много по-вероятно е да се върнете пак и да си купите нещо, което не е намалено.
6. Теорията за нормализацията
Теорията за постепенната нормализация, позната като „смърт чрез хиляди порязвания“, развива идеята, че хората могат да понесат и най-ужасните промени в живота и света, ако тези промени се случват постепенно и бавно.
Ето един пример от действителността: Жителите на големите градове толерират мръсния въздух и влошаването на околната среда, защото тези промени не стават за една нощ. Замърсяването става нещо обичайно и само малцина негодуват.
Тази теория дава отговор на много въпроси, например защо германците не са се опълчили на нацисткото правителство, което е изпращало дори техни приятели и познати евреи в концентрационните лагери? Защо хората остават в бракове, които съсипват психиката им? Отговорът е прост – хората свикват и започват да приемат дори най-ужасните неща като нормални, ако са поднесени постепенно.
7. Теорията за анонимния авторитет
Според тази теория е изключително лесно да се манипулира обществото, достатъчни са ви няколко магически думички. Фрази като „според учените“, „специалистите твърдят“, „9 от 10 жени...“ пробуждат доверие у хората и те се доверяват дори на твърдения, които не се подплатени с факти. Склонни сме подсъзнателно да се вслушваме в анонимните авторитети, които може дори да не съществуват.
Ето един пример от действителността: Реклама на ново лекарство твърди, че ефикасността на продукта е доказана от най-добрите лаборатории/учени или че 9 от 10 фармацевти го препоръчват. Това кара зрителите да се доверят на продукта, без да знаят никакви факти.
8. Предсказанията, които се сбъдват сами
Понякога предсказанията наистина се сбъдват, но в това няма никаква магия. Трикът в случая е, че ако вярвате в едно предсказание, то наистина ще се сбъдне.
Ето един пример от действителността: Гадателка казва на един мъж, че в следващите два дни ще постъпи в болница. Той потъва в тъжни мисли и очаква неизбежното, заради което е доста разсеян и не внимава какво прави и къде върви, спъва се на улицата, пада лошо и се озовава в болницата заради изкълчен глезен. Предсказанието се е сбъднало, но само защото мъжът е спомогнал за това. Същото е и с предсказанията на Нострадамус, които са доста мъгляви, но хората, които вярват в тях, постоянно търсят доказателства, че те са се изпълнили. А когато много искаш нещо да е истина, започваш да се самозаблуждаваш и да откриваш „доказателства“ в полза на тази теорията.
9. Синдромът на патето
Веднага след излюпването си, малкото патенце възприема първия движещ се обект като своя майка и започва да го следва навсякъде. Учените наричат това поведение „импринтинг“, но то не е присъщо само за патенцата – хората също са способни на подобно поведение.
Синдромът на патето е налице, когато човек попадне в нова среда и приема първото нещо, което види, като най-хубавото. След това е много трудно да накарате „патето“ да пробва нещо ново и е абсолютно невъзможно да го убедите, че новите неща и технологии са по-хубави от старите.
Ето един пример от действителността: „Електронните книги са ужасни“, „Мобилните телефони с копчета са по-надеждни и удобни“ или „Едно време всичко беше по-хубаво“ са фрази, които можете да чуете от човек с такъв синдром.
Този човек се страхува да възприеме промяната и не иска и да чуе, че нещо може да е по-хубаво от това, с което е свикнал. А в крайна сметка светът се променя и някои иновации са удобни, надеждни и полезни.
НАЗАД
