Учителка в началните класове помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило. В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
-Какво се е случило? - попитал той.
-Чети! - отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
"Господи, днес ще те помоля за нещо странно: превърни ме в телевизор! Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът. Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен. Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен. Боже, не искам толкова много... Искам само да живея, както живее всеки телевизор!"
-Кошмар! Бедното дете! - възкликнал мъжът. - Що за родители са това?!
-Това е съчинението на нашия син ...
Често забравяме кои са важните неща в живота. Улисани от проблемите, които нямат край, забързани да приключим поредната си смешна задача, забравяме да обърнем внимание на мъничките съкровища, които са избрали нас за свои родители. Довечера, когато се приберете у дома, не пускайте инстинктивно телевизора, забравете за телефона си и Фейсбук. Просто се вгледайте в очите на своете детенце и си дайте сметка колко много то значи за вас, колко много можете да му дадете, само ако се откажете от вечерния сериал и ако само за час забравите за смартфона си.
НАЗАД
