- Не разбирам смисъла на брака, наистина. Опитвала съм и не мога. Никога, никога в съзнателния си живот, не съм имала момент, в който да си се представям в бяла рокля и да мечтая за това.
- Почакай да опре ножа да кокала и ще си говорим пак, тогава друга песен ще запееш. То не пита..
- Определено ще си говорим пак, защото нож до кокал няма да опира. Не го правя, заради някакъв бунт или защото съм сама и съм сърдита на мъжете, влюбените или каквото и да е там. Лично разбиране и усещане е.
- Добре... Представи си, че срещнеш някой. Всичко върви повече от прекрасно, влюбваш се в него и той в теб, след което той поиска да те направи негова съпруга. Иска да ти даде името си. Не е ли хубаво да си семейство с някой? Да сте едно?
- Не си го представям по този начин. Ако той поиска това и реши, че му е много важно да се случи, означава че не е моят човек. И продължаваме всеки по пътя си. Просто е. Не мисля, че семейството се гради благодарение на една обща фамилия. Какво значение има тя? Да, може би някои хора намират смисъл да го направят и се чувстват по-добре от това. По този начин демонстрират любовта си. Не ги обвинявам, всеки трябва да прави нещата, така както ги сметнe за добре. Ако те прави щастлив, направи го! За мен е важно хората да са на първо място това – щастливи. И понеже не мисля, че ще се усещам по този начин, а говоренето за това прокарва тръпки от ужас в мен в момента, не го мисля и за редно сама за себе си. Нямам нищо против да обвържа живота си с някой и да му обещая, че ще остана с него до края. Не обичам лъжите, но тази ми харесва. Когато хората казват именно това, го правят с такава сигурност, сякаш умеят да контролират всичко и знаят какво им е наредила съдбата. Толкова се вкопчват и си вярват, че когато старата дама им размести картите се тръшкат и я хулят. Ама какво им е виновна тя? За съжаление, никога не разбираме, че каквото и да правим не държим силната ръка. Хубаво нещо е живота, никога не знаеш какво ти е подготвил.
И все пак, ако трябва да продължа нататък... нямам нищо против да създадем дом. Наш дом. Нямам против да ми се обясни в любов и да виждам искренност и топлина в очите му. Сигурност. Даже е безумно красиво. Нямам против да зарежем всичко и да се впуснем в приключение, да обикаляме места, да се изследваме, да преоткриваме света. Да се забавляваме. Да бъдем диви, нежни, щури, мили един към друг, а в последствие и към света. Нямам против да се озовем на някакъв безлюден плаж, покрит с фин пясък и чисто синьо море, да бъдем изгорели от слънцето, а срещу нас да е застанал някой старец, намерен случайно в местността, който да ни врече в съюз. Ей така, на майтап. Пред звездите, пред небето и пред вселената. От благодарност, че не ни е позволила да се разминем. Защото, честно да ти кажа, ако душата ти не се е свързала, един подпис няма да помогне. Вселенските закони са девствени, за сметка на останалите, които се измислят, за да могат да ти създадат чувство за сигурност и притежание. Никой нищо не притежава, освен себе си и изборите, които прави. И ако един ден при мен се появи такъв човек, единственото нещо, което мога да му обещая е да го избирам всеки ден. Просто е. Важното е да си щастлив по пътя.
Автор: Силвия Крумова, silviámica
НАЗАД
