Ако си замина някога от теб с насълзени очи, разбери ме, любов. Понякога хората просто си отиват...

Не знам защо и как си тръгват хората. Признавам си. Просто си заминават, без да дадат обяснение. В редките случаи, когато кажат някаква причина, често е лъжа или по-малко от половината истина. Заминават си по собствена воля, без да се интересуват как ти ще преживееш тази липса. Поне в началото. После, тази липса просто става рутина и след това забравя умът ти, но не и душата.

Не знамзащо хората си отиват. Не знам и накъде вървят. Много хора биха казали: ,,Да ходят, където искат!‘‘ Мисля, че ако си държал на някого трябва да се безпокойш какви действия предприема и къде отива.

Понякога е по-добре да не разбираш защо хората си отиват. Ще се почувстваш наранен. Понякога не е нужно и да знаеш защо хората остават. Ще почнеш да се съмняваш.

Не знам защо хората си отиват. Знам само, че тръгват по други пътища. Път, по който аз няма да вървя... Аз имам моята звезда. Ако с някого пътищата ни отново се пресекат ,,Здравей!‘‘. Ако няма какво да си кажат нашите души? От устните ни могат да излизат само красиви думи, но в душите ни е тишина, нека да се разделим.

Ако си отида някога, извини ме. Аз не знам защо хората си тръгват.

Ако си замина някога от теб с насълзени очи, разбери ме, любов. Понякога хората просто си отиват...

Автор: Александър Глог