„Споровете са неизбежни и необходими, те могат или да ви сближат, или да ви отчуждят. При всяка двойка възникват спорове, но понякога те се превръщат в кавги, които ни карат да се чувстваме виновни.
Никой не знае каква е магическата формула за щастлива връзка, защото колкото души попиташ, толкова различни отговори ще получиш, но едно е сигурно – любовта не се гради върху вина.
Винаги съм се извинявала първа. Казвах думичките „съжалявам“ и „извинявай“ по-често от собственото си име. Нямаше значение дали аз съм виновна, дали той е виновен, дали има виновен изобщо. Една от причините е, че не обичам конфликтите, но по-основната причина се криеше в хората, с които бях.
Едно от нещата, които научих за връзките, е, че никой не обича да поема отговорност. Когато някой сгреши и нарани другия, първо ще чуеш един милион оправдания, преди да чуеш истинско извинение.
Оправдават се с алкохола, с приятелите си, с това колко им е напрегнато на работа... оправдават се дори с теб и индиректно те обвиняват за собствените си грешки. Не е честно и такива спорове са безсмислени.
Забелязала съм една тенденция при мен, а и при останалите жени – ние трябва да се борим за любовта си. Втълпяваме си, че трябва да сме силни и да продължаваме да се борим за връзката си, независимо колко много болка трябва да изтърпим.
Казваме си, че всички хора правят грешки и затова им прощаваме, а после се чудим защо нищо никога не се променя. Ако си готова да търпиш болката, винаги ще изпитваш болка. Така стоят нещата.
Ако човекът, с когото си в момента, постоянно те кара да се чувстваш виновна, въпреки че не си направила нищо нередно, тръгни си. Няма смисъл да се бориш за човек, който не е достатъчно зрял, за да поеме отговорност за собствените си постъпки.
Ако бъдеш отговорна към себе си, ще привлечеш точния човек. И много по-хубаво е да бъдеш с мъж, чието его не му пречи да се извини искрено, когато е наранил или сгрешил.“
Емили Блекуд
НАЗАД
