Да оставиш някого в миналото и да продължиш напред е едно от най-трудните неща, които ще ти се наложи да направиш през живота си.
Особено ако това е мъжът, с когото си виждала своето бъдеще. Така че, направи го правилно. Без да бързаш. И без да се обръщаш назад.
Когато осъзнаеш, че това не е животът, който заслужаваш, застани лице в лице с него. Кажи му всичко, без да криеш. Кажи му колко е била огромна любовта ти. И колко е голямо разочарованието ти. Кажи му колко красиви са били обещанията му. И колко грозна се е оказала действителността. Така няма да съжаляваш, че решението ти е било необмислено. Няма да съжаляваш, че не си обяснила. Макар дълбоко в себе си да знаеш, че обясненията са безсмислени. Ако не бяха, нямаше да стигнете дотук, нали?
И след като излееш душата си, след като се отърсиш от товара си, кажи му „Сбогом” и си тръгни.
Няма да те лъжа – ще боли. Ужасно ще боли. Но не бягай от болката. Позволи си да я изживееш. Да я опознаеш. Само така ще се освободиш от нея. Позволи си да бъдеш тъжна. Позволи си да плачеш. Да страдаш. Да се гневиш.
Но докато го правиш, докато освобождаваш чувствата и емоциите си, не забравяй най-важното – не забравяй, че те чака нов живот, по-хубав живот. По-щастлива любов.
Времето лекува, така е. Затова, дай си време. Да се излекуваш. Да се преродиш. Погрижи се за раните си. И за себе си.
Всеки ден ставай от леглото, въпреки че се чувстваш самотна. Въпреки че те боли. Прави нещата, които обичаш. Спомни си какво обичаш. Живей заради себе си! Бъди щастлива заради себе си!И тогава, един ден, ще се събудиш и ще разбереш, че вече не те боли.
Защото си успяла да продължиш!
Автор: Неизвестен
НАЗАД
