Ако видите омъжена жена, която изглежда прекрасно, въпреки възрастта си — стиснете ръката на съпруга ѝ.
Сериозно. Когато пред вас минава елегантна, спокойна, усмихната жена, която и след четиридесет лъха на свежест, увереност и щастие — не бързайте да мислите за кремове, гени или козметици. Погледнете човека до нея. И му кажете „благодаря“. Защото най-вероятно това е неговата заслуга.
Той не ѝ е намирал кусури за дреболии. Не ѝ е повишавал тон. Не я е тъпкал с обиди. Не я е оставил да носи всичко сама. Той ѝ е подавал ръка, когато е било страшно. Прегръщал я е, когато ѝ е било тежко. Напомнял ѝ е колко е ценна, когато тя е забравяла.
И точно затова пред вас стои жена, която свети. Не е момиче, но е красива. Не е от кориците, но е истинска. В очите ѝ има спокойствие. В движенията — мекота. В думите ѝ — сила с топлина.
Жена на добър мъж не „личи, че е омъжена“. Тя — е като виното: с времето става по-богата, по-ароматна, по-дълбока. Тя не е изтощена, не е прегоряла, не носи света на раменете си. Тя е жива. И до нея стои мъж, на когото си струва да стиснеш ръката.
Когато други мъже се питат: „А защо моята не е такава?“, отговорът е прост. Жената трябва да се пази. Като нещо скъпоценно. Като душата ти. Не да я променяш, не да я мачкаш. А да я обичаш. Истински. Всеки ден.
Да, има красиви и поддържани жени и без мъже. И жени, които преживяват в трудни бракове. Но искрено казано: почти не съм виждала сияещи, спокойни, щастливи жени, които живеят под натиск. Това е рядкост.
Защото отношението на мъжа се отпечатва не само в настроението ѝ — а в лицето ѝ. В стойката, в походката, в гласа. От добрите думи жената светва. От прегръдките — става лека. От целувките — разцъфтява.
И накрая всичко е просто: мъжът избира. Дали до него ще стои цвете или сянката на жена. Ние, жените, не искаме много. Само малко топлина, малко подкрепа, малко любов — и ще създадем чудо. Ще простим много — заради любовта. Но никоя не разцъфтява от безразличие.
НАЗАД
