На днешната дата, но през 1870 г. умира един от най-четените френски писатели в света Александър Дюма-баща. По този повод решихме да си припомним някои от най-мъдрите мисли, които ни завеща този гений:
Сърцето на жената е създадено така, че колкото и да е пресъхнало от предразсъдъците и изискванията на етикета, в него винаги остава едно плодородно и живо място – това, в което Бог е заключил майчината любов.
Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.
Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.
Нощните часове са тягостни за тези, които чакат или не спят.
Само ненавистта ни кара да вършим толкова глупости, колкото и любовта.
Моите мечти нямат граници — аз винаги искам невъзможното.
Жените никога нямат такава сила, както след поражение.
Удобният случай идва с времето си, скъпи мой. Той е като постоянно удвояваща се миза: колкото повече се заложи, толкова повече ще спечелиш, щом знаеш да чакаш.
Жената е свещена. Жената, която обичаш, е двойно по-свещена.
В политиката... няма хора, има идеи; няма чувства, има интереси. В политиката не убиват човека, а отстраняват препятствия.
Мъжеството винаги предизвиква уважение, дори ако това е мъжеството на врага.
Жените притежават безпогрешен нюх, те имат алгебра на собствените си изобретения, с помощта на които могат да ви обяснят всяко чудо.
Всяко нещастие има две лекарства – времето и мълчанието.
Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си.
Приятелството е звезда, а любовта е само свещ. Ще възразите, че има различни видове свещи... но каквито и да са те, така или иначе изгарят. А звездата свети вечно.
На всички е известно, че пияните и влюбените имат свой ангел-хранител.
Майчината любов... най-святото от всички чувства.
На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.
Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.
Ревността е глупаво чувство, което избуява като плевел, ако не се изтръгне от корен.
Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем... или ако сме го видели и погледнали - то не сме го познали.
Как може малките деца да са толкова интелигентни, а възрастните – толкова глупави? Изглежда, че образованието причинява това.
Рядко в малко момче може да се забележи обещание за мъж, но почти винаги в момиченце може да се види заплаха за жена.
Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.
Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем...или ако сме го видели и погледнали — то не сме го познали.
НАЗАД
