Аз достигнах до щастието, а ти докосна ли го

И след теб нищо... След теб остана само тъмнина.

Казват, че щастието е променлива величина – някои успяват да достигнат до него, а други – само да го докоснат.

Какви бяхме ние? Бяхме ли щастливи?

Срещнахме се в слънчев ден, светлината бяха навсякъде около нас. Помислих, че в очите ти виждам светлината, която толкова отдавна търсех. Помислих, че ти ще се превърнеш в слънцето за мен.

Чувствах се сигурна в прегръдката ти. Чувствах, че ти можеш да ме предпазиш от всичко лошо по света.

Не осъзнавах, че единственото нещо, за което имах нужда от защита, беше ти. Пламъкът в очите ти гореше силно и се заблуждавах, че той гори за мен. Но не беше така, нали?

Ти вече не беше моята светлина, пламъкът не бях аз за теб. Ти си тръгна и след остана само тъмнина и нищо друго.

Успя ли да достигнеш до щастието? Позна ли Единствената?

Аз съм още тук, но не те чакам. Аз открих нов пламък, който гори само за мен. Той вижда само мен и ме изпълва със светлина.

Аз достигнах до щастието, а ти докосна ли го?