В телефонния си указател нямаше номера на бивши. На секцията в хола си не държеше нито една снимка с миналите. Не пазеше плюшени играчки, любовни писма и сърцераздирателни сувенири от предишните. А колко бяха ли? Не много малко. Нито твърде много…
Имаше една, с която беше изживял всичко първо – първа целувка, първа споделена нощ, първа любов… и която остана ПЪРВАТА. Но не и последна.
След нея следваше онази, която беше само ЗАБИВКА, защото след първата не искаш друга… поне не още. Да, тя нямаше власт над сърцето му, но пареше във фантазиите му. А това не беше достатъчно.
И после дойде ред на онази, която той така копнееше да има и въпреки всичките му усилия, тя така и не го пожела. За него остана просто НЕДОСТИЖИМАТА.
Последва тази, която му показа света такъв, какъвто той никога не беше виждал по този начин. Онази – интересната, авантюристката, мечтателката. Но нейният свят се оказа прекалено голям за него. Тя беше НЕПОСТОЯННАТА.
Дойде ред и на ИЗКУСИТЕЛКАТА. Онази, която подчиняваше само с поглед и допира, на която оставаше да пари по кожата, много след като си е тръгнала. А в това беше най-добра. Да си тръгва… без да се връща. Беше успяла да го опитоми и да го превърне в безпощаден към жените след нея. А след нея ли?
След нея дойде ред на „номер 6“. И сигурно вече се досещате, че шестицата бях аз… А аз бях толкова различна от всички „призраци на бивши гаджета“ и в същото време бях взела по нещо от всяка от тях. А те бяха оставили толкова „белези“ по него, че трудно можех да ги залича. А защо беше избрал мен сега? Все още нямам отговор на този въпрос. Знам само, че те – миналите, го бяха превърнали в безчувствен и безкомпромисен егоист, който обаче вътрешно беше изтъкан от емоции и в чието сърце гореше толкова силен огън, че стигаше да ме опустоши из основи. Но няма връщане назад. Аз ще нося кръста на „номер 6“ в живота му и ще направя така, че или ще разпаля отново угасналия пламък в сърцето му или този пламък ще изгори всичко в мен…
Автор: Зорница Костадинова
НАЗАД
