X

Aз съм такава майка. И не съжалявам!

от в 10:35 на 22.01.2016 в Всичко за теб | Историите на една дама


Aз съм такава майка. И не съжалявам!

Aз съм такава майка. И не съжалявам! Снимка: www.furaj.ba

Предполагам, че следващият текст ще провокира оживен дебат не само сред майките, но и сред всички останали. Дебат за това какво значи да си добра майка, какво значи да възпитаваш правилно детето си, какво значи да поставяш граници... и да ги нарушаваш.

Това е откровената изповед на една млада жена, Бет Пух, майка и съпруга, изповед, която ще ви накара да клатите неодобрително глава или пък да кимате с разбиране. Едно обаче е сигурно, думите й няма да ви оставят безразлични... Прочете ги, а след това споделете с нас своята гледна точка. Какво, всъщност, значи да си "такава" майка?


„Ако можехте да ме видите в магазина за хранителни стоки с моя син, сигурно щяхте да извърнете поглед неодобрително. Сигурно щяхте да изгубите търпение заради детската количка по средата на пътеката, която оставих там, докато търся из огромната си чанта това, което донесох за Майк, за момент като този. Момент, който знаех, че ще настъпи – тогава, когато синът ми ще иска да го нося на ръце, докато пазарувам, а аз ще му давам нещо сладко, за да остане мирен в количката.

 

Аз съм такава майка. И не съжалявам!

 

Аз съм майката, която ще го подкупва и моли, когато трябва. Аз съм майката, която ще остави детето си да хапне нещо сладко точно преди вечеря, само за да не стане сцена. Аз съм майката, която ще позволи на своето двегодишно хлапе да си играе с нож на масата в ресторанта, за да може да изяде храната, за която е платила. Аз съм майката, чието дете не носи чорапи, защото предпочитам да пусна парното в колата и да му е топло, отколкото да го карам да плаче с цяло гърло, докато ми казва „Не искам чорапи!”.

 

Аз съм майката, която би направила всичко, само за да минем без драми в магазина. Или по време на яденето. Или на църковната служба. Или когато дойде време за лягане. Въпреки това, аз нямах намерение да бъда такава майка.

 

Всъщност, когато бях бременна, гледах майки, които умоляваха децата си да стоят мирно, и си обещах, че това никога няма да се случи с мен.

 

Бях твърдо решена. Щях да бъда майка, която никога нямаше да се пазари с детето си. Аз щях да съм шефът и нещата щяха да стават по моя начин. Щях да го оставя да плаче. Щях да го оставя да крещи. Просто щях да го науча да слуша.

 

Тогава изобщо не предполагах, че детето, което носех, щеше да обърне с главата надолу цялата ми концепция за майчинството.

 

Преди да го родя, нямаше как да знам, че той щеше да е толкова упорит, колкото съм и аз и че също щеше да иска да е шеф. Нямаше как да знам колко щеше да ме боли от неговите сълзи и определено не знаех, че ще съм готова на всичко, само за да предотвратя появата им.

 

Синът ми преобърна моя свят с главата надолу и ми показа, че майката, от която се нуждае, е именно такава майка.

 

Такава майка, която го разбира и е готова да отстъпи, защото знае, че щастието на рожбата й е безценно и защото децата само веднъж са малки. Такава майка, която може да разпознае кога детето й е сънено и затова е кисело и предпочита да го прегърне, вместо да го накаже. Такава майка, която избира да подходи с разбиране вместо с твърдост.

 

Такава майка, която ще сметнеш за луда, защото танцува под дъжда със сина си, само и само той да не плаче. Такава майка, която ще го прегърне и ще ти тича с него като с топка за ръгби, защото той обича тази игра и я предпочита, вместо да го кара да ходи „като голямо момче”. Такава майка, която знае, че сладкото не е коренът на всички злини и че това, че понякога се пазари с детето си, не я прави слаба.

 

Да съм такава майка не значи, че ми е лесно. Значи, че избирам да обърна гръб на внушената ми представа за това каква трябва да бъде майката и да си позволя да бъда майката, от която се нуждае моят син.

 

Знам, че ще се шокирате, когато видите детето ми да играе с нож или отвертка или с каквото и да е друго нещо, с което, според вас, не е редно да си играе. Знам, че ще треперите от нетърпение, докато позволявам на сина си да натиска едно по едно копчетата на банкомата. Съжалявам, че трябва да чакате, но не съжалявам, че съм майката, която си обещахте никога да не бъдете.

 

Може би сте прави. Може би никога няма да бъдете такива майки. Може би няма да подкупвате децата си и да се пазарите като мен. Може би ще направите това, което аз нямах силата да направя, и ще ги оставите да плачат с пълно гърло. Може би ще успеете да бъдете майката, която си представях, че ще бъда. Майката, която исках да бъда. Може би детето ви няма да има нужда от такава майка.

 

Но моят син има нужда от мен, от такава майка. И не съжалявам.

 

Затова, ако по някаква причина, накрая и вие се превърнете в такава майка, защото нуждите на детето ви са по-важни от вашето желание никога да НЕ ставате такава майка, надявам се, че по-късно няма да съжалявате.

 

Да жертваш желания заради нужди е Нещо, в което майките са най-добри. нещо, за което никога не трябва да съжаляваме...''

Автор: Бет Пух



Теми   възпитание | майка | писмо

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.