Аз уважавам мъжете. Те правят живота интересен, те подават ръка, отварят вратата, купуват шоколад и рокли. Те ни посрещат на летището. Те ходят на война, ако има такава. Те са смели.
Аз уважавам мъжете. Те казват "без въпроси", "няма проблем" - и проблем наистина няма...
Те идват за нас в университета, возят ни, изпращат ни до дома и ни завиват с одеяло, харесва им да ни гледат и без грим, хващат ни за ръка, ако ги излъжем, на тях им се струва че сме мънички и трябва да ни прегърнат. Прави са.
Те стават бащи, те дават фамилията си на децата ни. Те ни защитават. Те ухаят на скъп парфюм.
Аз уважавам мъжете!
Думите им по често съвпадат с постъпките. Те по-добре знаят всичко от нас.
На тях им е интересно където сме ние. Те настойчиво желаят да платят кафето ни, дори без да знаят и те защо. Те търпят капризите ни и казват на приятелите си: "Тя има лош характер, но пък е толкова красива"... Те ни прощават всичко, въпреки че, забележете, ние въобще нищо не им прощаваме... Те са силни.
Аз уважавам мъжете. Но само мъжете, а не лицата от мъжки пол.
НАЗАД
