Бащите знаят как да бъдат родители

Наскоро написах отговор на приятелка, която искаше мнение по въпроса как приятелките й продължават да казват, че техните съпрузи ще гледат децата, за да могат момичетата да излязат заедно. Очевидно засегнах слабото ѝ място.
Но имам чувството, че има още нещо, което трябва да се каже.

 

Моят съпруг не е детегледачка, защото е родител. Вече сме го установили. Но ако се опитам да го анализирам, най-простичко ще изглежда така: той знае какво прави.

 

Изглежда, че не само ние като общество, сме свикнали да виждаме майката като единствената, която се грижи за децата, но също вярваме и в това, че бащата не може да се справи с това. Виждаме това навсякъде. Виждаме го в мъжките тоалетни, които нямат обособено място за сменяне на пелени, защото мъжете, разбира се, няма как да знаят как да знаят как се прави това. Виждаме го в липсата на отпуск по бащинство в повечето компании (отпускът по майчинство не е много по-добър, но това е друга тема), сякаш нито един баща не би искал да прекара тези първи седмици от живота на детето си вкъщи, помагайки на съпругата си и да се аклиматизира към новата динамика на семейния живот. Виждаме го в телевизионните предавания и филми и в коментарите си за известни бащи, които се отнасят към децата си погрешно. Но кой, по дяволите, от нас наистина знае какво да прави, когато това ни се случва за първи път?!

 

Така че може би тук се корени истинският проблем - защо изразяваме възмущение, когато видим мъже, за които на дневен ред стои поемането на отговорност като родител - защото истината е, че мъжете не искат да са поставяни в такава ситуация. Те не желаят да ги приемат като изключение, когато просто обичат децата си по най-добрия начин, по който са способни. Един ден сменят пелените, друг ден почистват следите от повръщано в хола, а на третия учат децата си да карат велосипед, кънки или да шофират.

Разбира се, искаме да им благодарим за техния принос. Без съмнение признаваме, че вършат страхотно работата си като родители, точно както и ние. Естествено, искаме да сме сигурни, че знаят колко е красиво да видиш любящ татко, който подарява част от времето си на децата.
Но реплики като „Тази вечер бащата е детегледачка“ и „Твоята съпруга е истинска щастливка да има помощник като теб“, несъзнателно обижда мъжете. Детегледачките и помощниците не познават децата, за които се грижат. Детегледачките и помощниците не трябва да прекарват прекалено много време с децата. Детегледачките и помощниците не взимат решения за това какво да правят с детето, което има проблеми в училище или как да се справят със загадката, която не трябва да се превръща в домашна работа и къде да оставят бебето, докато заспи през нощта.

 

Съпругът ми и аз, за щастие, си делим тези задачи. Ние правим нещата по различен начин като родители, въпреки че споделяме едни и същи разбирания. Децата знаят какво да очакват, когато един от нас поеме „родителската смяна“. Знаят, че не ми харесва да вдигат шум, така че ако искат да се борят или да се гонят, по-добре да не го правят. Знаят, че баща им няма проблем с шума, значи могат да слушат силна музика и да се надвикват с нея, ако искат. Наясно са, че баща им ги кара да четат в домашната библиотека, докато аз предпочитам да го правят в стаята при мен, дори в скута ми. Знаят, че вероятно ще се измъкнат за някои неща, които аз не им позволявам, когато баща им е с тях и обратно. Имаме различни изисквания, защото сме различни хора, а децата ни се адаптират към тях.

Но това, че правим нещата по различен начин, не означава, че аз съм по-добър родител от него или че той няма представа какво прави. Вкъщи татко знаеше какво да прави, когато детето се удари, знаеше къде се намират нещата за училище и как да чете, така че и 3-годишните да му обърнат внимание. Той знаеше как да научи децата си на таблицата за умножение, как да танцуват и на по-важни неща като любов, чест, уважение, постоянство и изграждане на идентичност.

 

Изглежда, че сме прекалили, приемайки ролята на бащата като шега и това, че той се грижи по-зле за децата си. Време е и да променим това възприятие.

Познавам мъже, които се грижат сами за децата си, както и такива, които остават у дома, докато съпругите им работят по цял ден и не искат нищо повече от това. Познавам такива, които се отнасят сериозно към ролята си на родители и искат да бъдат възприемани като отговорни бащи.

 

Така че, мили майки и общество, бащите знаят какво правят и всички трябва да разберете това. Трябва да им позволим да го правят, защото наистина го умеят добре!