X

БеГеТиВи

от в 15:15 на 03.06.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


БеГеТиВи

БеГеТиВи

Мечатаеше за това от дете. Мечатеше за това от както се помнеше. И не спря, докато не стигна върха и сама не се хвърли от него.

Влизаше бавно в асансьора. Задължително го викаше от най-долното ниво на паркинга, за да се вози сама. В момента, в който стигнеше партера на сградата се обръщаше с лице към към вратите. Хората, които я виждаха замръзваха. Тя бе водещата от петия етаж. Онази с леденото лице, която изглеждаше прекрасно пред камера. Иначе само тя си знаеше как стигна до там.

Замисли се за момент, докато се возеше стремглаво с асансьора, как започна. Сети се как с месеци седеше на дивана в антрето на телевизията и чакаше. Някой да я забележи, да произнесе името ѝ. Не разбираше какъв е проблемът? Беше уредена от мама, имаше приличен вид и не говореше на диалект. Колегите ѝ я подминаваха по коридорите на телевизията. Тя бе невидима за тях. Виждаше ги сутрин на входа на телевизията да пушат, поздравяваше ги, а те дори не я поглеждаха. Превърна се в пасивен пушач, след като една репортерка я викна за компания. Не пропуши от страх, че майка ѝ ще разбере. Прибираше се в квартирата си в Студентски град, сваляше вмирисаните си дрехи и плачеше докато заспи. После същата тази колежка я светна:

- Дудуци. Това има стойност тук, мила. Остави задръжките у дома и скачай в играта.

Тя я послуша. Не ѝ трябваше побутване, за да скочи. Монтажиста от трета, оператора на ефир, водещият, заместник-главният редактор, стигна до главния редактор. Докато стигна до него, вече бе заснела около десетина репортажа. Вече пушеше, гласът ѝ пресипна, почти не се прибираше в квартирата, соленият вкус ѝ бе станал любим. На коледното парти я забеляза шефът на телевизията, започна с него. Завърши с него, когато получи предложние за работа в най-голямата телевизия в страната.

Стегна си кабинета. Просторен с два компютъра, единият монтажен, на който все още седеше онзи от трета. Него запази от сантиментални чувства.

Имаше интервю с топ политика на държавата. Мининстър председател, който бе обвиняем по дело за педофилия. Докараха го в студиото с белезници. Главният редактор донесе въпросите. Въпросите, които трябваше да задава. Побесня. Нямаше един въпрос за делото му. Нямаше въпрос за педофилията, за нечистите сделки и безумията, подкупите. Нищо. Влетя при шефа на телевизията с въпросите. Хвърли ги на бюрото и погледна въпросително. Свинята, на която бе духала преди месец я погледна празно:

- Виж миличка. Ако това, което правиш за мен, не ти харесва има доста водещи, които с удоволствие ще се задоволят с полувтасали истини, с недовършени фрази, с подмятания, които се нуждаят от специално тълкуване. Научени са да се задоволят с малкото, което ще им предложи гостът. Днес срещу теб ще седне най-мразеният човек в държавата. Ще носи белезници. Единственото нещо, което ще си позволиш да попиташ е: „Защо са му сложили това бижу“ и да се усмихнеш с 24 – каратовата си усмивка. Ясно?

Тя кимна и излезе.

След ефира набра майка си и се разплака по телефона. Мечатаеше за това от дете. Мечатеше за това от както се помнеше. И никога не спря, докато не стигна върха и сама не се хвърли от него.



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.