Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, искам да Ви попитам как да си извоювам свободата и как да стана по-самостоятелна? Моята история е следната: Майка ми е починала, с баща ми не поддържам връзка. Баба ми и дядо ми са ме отгледали. Миналата година почина и дядо ми. И сега живея само с баба ми. Ние с баба ми по принцип се разбираме и сме като приятелки, но тя все се тревожи за мен и се опитва от всичко лошо да ме предпази и почти всичко ми забранява. Не ми дава да излизам вечер, иска винаги да е с мен, не ме пуска никъде сама. Аз направо нямам никакъв социален живот. Подиграват ми се приятелите, нямам и гадже. Аз съм и притеснителна, може би и това ми пречи да завързвам контакти. А така ми се иска и аз като останалите да водя социален живот, да си имам гадже и т.н. Просто тя сякаш се е обсебила от мен и не ме пуска. Не може да приеме, че вече съм голяма, на 22г. съм. Понякога се чувствам като в затвор и като заложничка. Искам да си извоювам свободата и да започна да вземам самостоятелни решения и да бъда самостоятелна. Опитвала съм да говоря за това, но тя не може да ме разбере и си държи на нейното, че светът е опасен и трябва много да се пазя. Освен това заради нейните страхове, сякаш ме заразява и мен, защото всички казват, че съм много страхлива и нерешителна. Не искам да се влияя от нея и да ми създава фобии, но все пак заедно живеем. Моля ви, кажете ми какво да направя, как да я накарам да осъзнае, че вече съм голяма и да ми даде малко повече свобода?
Благодаря Ви предварително!
Л.
Здравейте, Л.,
Въпросът за свободата, който задавате, постоянно излиза на преден план и доста често е дискутиран в групите, с които работя. Да, голяма част от младите хора имат подобни на Вашите стремления към борба за самостоятелност, независимост, което е естествено. В писмото си Вие описвате трудностите, през които сте преминала досега, въпреки Вашите 22 години. Хубаво е, че в живота Ви има този прекрасен човек – Вашата баба, с която, както Вие казвате, се разбирате като приятелки. Пишете, че тя все се тревожи за Вас, предпазва Ви от всичко, не ви пуска да излизате. Четейки това, което пишете, трудностите, през които тази жена е преминала, близките хора, които е загубила, аз разбирам защо тя смята, че „светът е опасен”, защо се държи така, защо се страхува за Вас и Ви държи близо до себе си.Уважение и респект към тази жена за всички трудности, през които е преминала, и грижите, които е положила през годините и все още полага за Вас.
От друга страна Вие вече сте 22 годишна млада жена, която има нужда да се развива, да излиза, да се среща и общува с хора на своята възраст, да има романтична връзка, да опитва нови неща. От писмото Ви става ясно, че това не се случва, според Вас само заради Вашата баба.Вие пишете, че се чувствате като в затвор и си искате свободата. Свободата обаче не е нещо, което някой може да ни даде. Да се чувстваме свободни не е в ръцете на хората около нас, не е в обстоятелствата, не е като цяло в света около нас, „който ограничава свободата ни”. Свободата, Л., е в самите нас и ние няма защо да се борим и да воюваме с другите за нея. И това значи, че всеки от нас е свободен да бъде и да прави това, което смята за най-добре за себе си. Не бива да забравяме за отговорността, че с последствията от всичко, което правим, от решенията, които вземаме, след това ще живеем ние и само ние.
Мила Л., това, което е добре да започнете да правите, са малки стъпки в посоката към Вашето „порастване”. За да осъзнае Вашата баба, че сте пораснала, е добре първо Вие да го осъзнаете, което означава да вземате решения, да поемате отговорности, да постъпвате зряло. И съвсем не говоря за някакви големи кардинални неща, а за всекидневния живот, за обичайните дребни рутинни неща и решенията, свързани с тях. Баба Ви иска да е спокойна за Вас, че можете да се справяте в живота и може би ако започнете да и го показвате всеки ден, малко по малко тя ще промени своето отношение относно излизанията и срещите Ви с приятели. Може би в началото ще Ви е малко трудно, защото ще се наложи да преодолеете някои страхове вътре в себе си относно общуването с другите, защото общуването е свързано с доверието, но опитвайте. Също така е добре да разговаряте по-често двете. Разказвайте ѝ как е минал денят Ви, питайте я за нейния, споделяйте с нея за мечтите и приятелите си. Канете ги често вкъщи при Вас, нека баба Ви ги вижда и познава. Направете я част от живота си.
Мила Л., най-главното, важно, но и трудно нещо е да приемете, осъзнаете и поемете отговорност за себе си, за собствения си живот, за взаимоотношенията си с другите, за своето щастие. Това е нещо, на което се учим през целия си живот и аз Ви желая да крачите без страх по този път!
Желая Ви успех!
НАЗАД
