Докато бях бременна, имаше много неща, които се уверявах, че ще правя често, преди да родя – например да излизаме на срещи с приятеля ми или да ставам след 10 сутринта (а сега ми се струва върховно удоволствие да стана в 7). Но имаше едно нещо, което не правех достатъчно. Просто да излизам.
Ако сте бременна и четете това, просто се изправете и излезте през входната врата. Сега. Просто излезте и затворете вратата след себе си. Можете да вземете портфейла си или пък не. Може да вземете или телефона си или пък да го оставите. Просто излезте и не се връщайте поне – да речем – 20 минути. Давайте, ще почакам.
Върнахте се? Добре. Това, скъпи дами, е нещо, което никога повече няма да приемате за даденост.
Преди няколко дни си отделих малко „време за себе си“ и прекарах 45 луксозни секунди в тоалетната и използвах последното парче тоалетна хартия. Разбира се точно в този момент се сетих, че забравих да купя още последния път, в който ходих до магазина. Голяма работа, ще изтичам да купя. Нека накратко обясня какво означава израза „ще изтичам да купя“ за майките по минути:
- 6 минути: Да взема чанта с пелени. Да, кратко излизане е, но по трудния начин научих, че трябва да бъда подготвена.
- 2 минути: Да измия зъбите си. Какво като минава 11 и още не съм го направила? Изобщо няма да си правя труда да се гримирам. Все пак отивам само до магазина. Спиралата и гланца ми могат да почакат.
- 20 минути: Да нахраня бебето. Мина известно време откакто яде и не ми се иска да се боря с плачещо бебе в минутата, в която изляза.
- 3 минути: Да изчакам бебето да се оригне. Фасулска работа!
- 4 минути: Да преоблека детето. Не от суета, а защото оригването беше съпроводено с леко изплюване. Всъщност не беше леко. И като стана дума, май е добре и аз да си сменя блузата.
- 5 минути: Да сменя пелената на бебето. Миризмата, която се опитвах да игнорирам, докато го преобличах, става по-силна.
- 1 минута: Да видя какво е времето. Изглежда бебето ще се нуждае от шапчица.
- 1 минута: Да намеря шапчица.
- 4 минути: Да поставя бебето в столчето за кола. Преди дори да съм излязла от вкъщи.
- 2 минути: Да взема портмонето, ключовете, чантата за пелени и столчето и да се отправя към вратата.
- 2 минути: Да пишкам. Цялото това тичане не ми се отрази добре. По средата на „упражнението“ си спомних причината за всичко това: няма тоалетна хартия.
- 1 минута: Да потърся мокри кърпички, салфетки, нещо. Може би изобщо не ми трябва тоалетна хартия в крайна сметка?
- 2 минути: Да взема всичко отново и да изляза – този път наистина.
53 минути по-късно най-накрая „изтичах навън“. Отне ми близо час да изляза от вкъщи и не забравяйте, че все още бях по анцуг, платненки и рошава опашка. (Истината: Спомних си чак след като излязох, че забравих да си сложа дезодорант, но отказах да се връщам отново).
Каква е поуката? Никога не бях осъзнавала колко лесно е да изляза от вкъщи преди да имам дете. Ако можех да се върна назад във времето, щях да кажа на бременното си Аз просто да се изправи – без значение колко подути са краката ми – и да изляза. Щях да й кажа да се наслаждава на свободата да може да реши да излезе и наистина да излезе в рамките на минута.
Затова от време на време, спрете да вършите каквото и да било и просто излезте на разходка. Или отидете на маникюр. Или просто до магазина за бонбони. Отидете където и да е. Съвсем скоро ще имате огромно (но и много сладко) препятствие между вас и входната врата.
НАЗАД
