"Прибирах се от работа и по път пазарувах в кварталния магазин. Пред него видях възрастен дядо - 75-80 годишен. Около него имаше 10 подготвени букета от завехнали цветя, лично набрани от него. Ръцете му бяха с кървави капки. Явно се е надрал, докато ги е берял. Хората минаваха покрай него, но нарочно отбягваха зрителна среща, сякаш там нямаше нищо. Аз познавам този дядо, бях го виждал на същото място, със същия тъжен и топъл поглед. Сякаш казваше "Срам ме е, че съм тук и прося, но не искам все още да си умирам!". Той ме позна, защото миналия път му накупих храна за седмица. Поиска да ми подари букет от неговите.
Попитах го: "Кажи от какво имаш нужда? Кажи какво да ти напазарувам?", а той отвърна, че не иска нищо, но има нужда от всичко. Каза, че срамът, който в момента преживява, никога не е очаквал и стои на парчето леден бетон, просейки съжаление от безизходица.
С голямо удоволствие накупих яйца, прясно и кисело мляко, хлябове, кренвирши, пастърма, риба, бисквити, баклава и сирене, няколко консерви боб и лютеница. След секунди бях при него с 2 пълни плика щастие. Той се разплака и започна да пита за името ми и защо го правя. Даде ми най-хубавия букет, но аз не приех. Не го чувствам за нужно. Той ми даде нещо много повече, и то е душевна топлина. Оставих му джобни парички, които той не искаше да приеме. Но в крайна сметка не му оставих избор. Седнах до него, поговорихме, защото имаше нужда да сподели. Хората ме гледаха учудено, но защо аз да съм странния? Защото нямате сърце? С няколко лева надали ще станете по-богати или по-бедни... Накрая той беше щастлив и стана от ледения бетон, на който седеше, и каза "Аз вече съм спокоен, няма нужда да прося повече". Видях благодарността в очите му.
Какво е душевната топлина? Да направиш нещо, което за теб коства минимално усилие, но за друг обръща живота му за седмици. Топлината да се почувстваш смислен и да демонстрираш сърце. Нещо, което в днешно време отсъства и е основната причина да сме в тази безизходица. НИЕ СМЕ ВИНОВНИ!
Странното е, че не съм си направил "селфи" с дядото.. Странно, защото го направих от сърце и не почувствах нужда от снимка. Пиша този текст не за да ви покажа колко съм добър, а за да се запитате ВИЕ ДОБРИ ЛИ СТЕ?
Апелът ми е предай нататък! Бъдете съпричастни един с друг и това е пътят да повишим стандарта си на живот. Защото зависи единствено от нас, въпросните 240 са огледало на нашето гласуване".
Този разказ за споделената доброта подтиква създаването на неформална инициатива, чиято простичка идея се корени в желанието ни да помогнем на нуждаещ се. Уникалното е, че всичко зависи единствено и само от желанието ни, няма нищо задължително, не е необходимо да записваме банкови сметки, да изпращаме смс-и или да се обаждаме по телефона. Инициативата в социалната мрежа Фейсбук, наречена "Подари Коледна вечеря на пенсионер в нужда", събира средства и продукти за нуждаещите се възрастни хора в България, като жест на уважение и съпричастност към тежката им съдба.
Идеята на онлайн общността “Бъди човек” е да призоват повече хора, които да се присъединят към хуманното начинание с апел: "Да се дари топла и вкусна вечеря или просто от сърце да се напазаруват и дарят най-необходимите продукти за един възрастен човек в нужда".
Датата, която “Бъди човек” са избрали, е 21 декември, само няколко дни преди Рождество Христово.
Целта е събития от подобен тип да се организират в цяла България в един ден. Защото както има ден на детето, ден на жената, ден на бащата, би било добре да има и ден на българския пенсионер.
Само за първите 48 часа от създаването на събитието във фейсбук се включват 3600 души.
Екипът на Dama.bg вярва в доброто у хората и с радост ще се включи в прекрасната и човечна инициатива. Вярваме и в теб и сме убедени, че доброто ти сърце може да направи някого щастлив, благодарение само на една топла прегръдка, кратък разговор и един хляб!
НАЗАД
