"Тиха нощ, свята нощ”... Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич или просто Бъдни вечер, както ние си я знаем. 

24 декември е един от най-красивите, топли и важни семейни празници, изпълнени с много любов, уют и доброта. На този ден значение имат дома, близките, огнището, семейството. Повечето българи знаят, че вечерта се приготвя трапеза с нечетен брой постни ястия, която се оставя през цялата нощ. Някои си разменят подаръци, други остават будни, за да чакат коледари или „отварянето” на нощното небе, за да си пожелаят нещо. Това, което доста от нас не познават, са традициите с всичките им подробности и точно затова сега ще се опитаме да пресъздадем тази коледна нощ, разкривайки ви тайните на старите поверия.

И така... традицията повелява:

След нареждането на празничната трапеза, стопанинът трябва да запали точно определен пън в огнището, който се нарича бъдник. Оставя се да тлее през цялата нощ. Дървото може да бъде буково, крушово или дъбово. Преди да се сложи в огъня, в него се издълбава дупка, която се пълни със зехтин, червено вино и тамян, запечатва се с пчелен восък. Този обичай води началото си от древните славянски племена, населявали някога земите ни. Те са смятали, че когато се роди дете, мъжът запалвал осветеното дърво, като по този начин прогонвал злите духове, орисници и вещери.

Преди години хората са нареждали трапезата си на земята върху слама, в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. На нея трябва да има 7, 9 или 11 постни гозби. Хубаво е да има от всичко по малко – пълнени чушки с ориз или боб, лук, чесън, мед и орехи, варено жито, ошаф, варен фасул, сърми, туршии, вино. В някои части на България се правят също зелник и малка пита със скрита паричка, тиквеник. Важно е, в четирите ъгъла на стаята да се постави по един орех – символ на четирите краища на света.

Според поверията, преди семейството да седне на вечеря, най-възрастният прекадява дома и трапезата. Счита се, че тамянът прогонва злите сили и дяволчета, както и Сатаната и всички вещери и караконджоли.

В навечерието на Коледа, стопанката на къщата трябва да излъже злия бог Коледо с постна погача, замесена без мляко и яйца, която трябва да има кръгла форма и да бъде завита като кравай. Ако член от семейството е извършил някакъв голям грях през годината, питата се намазва с малко мед, така се иска прошка от злопаметния бог.

В различните български области, празничният хляб е познат с различно име – вечерник, коледник, боговица. Разчупва се от най-възрастния член на семейството и докато прави това, той трябва да казва думите: „Ела, Боже да вечеряме”. Първото парче хляб от погачата се поставя пред иконата на Света Богородица. Младите момичета слагат парче под възглавницата си, за да сънуват момчето, за което ще се омъжат.

Добре е да се опитат всички ястия на масата, за да са здрави членовете на семейството. Българските традиции са свързани и с гадаене на този ден. Ако избраните орехи са пълни, болестите ще подминат дома. През цялото време, докато трае вечерята, не бива да се става от масата. Ако все пак това се налага, станалият трябва да върви приведен.



На този ден църквата почита паметта на св. Евгения. Имен ден празнуват всички, носещи имената: Евгени, Евгения, Женя, Жаки, Жени, Джени, Джейн, Благородна.
 

И така, на Бъдни вечер се гощават и коледарите. Щом стане полунощ и настъпи Коледа, те ще дойдат, небето ще се отвори, Христос ще се роди, ще се сбъдват желания, защото на Коледа стават чудеса!