"Всяка година на 15-ти септември много от нас си спомнят с носталгия отминалите безгрижни детски години, в които така устремено бързахме да пораснем, да заприличаме на големите и най-накрая да нямаме проблеми от типа на домашно по математика или предстоящо контролно по физика... Бързахме да станем като мама и татко, без изобщо да предполагаме колко много ще ни липсва училището след време!" Ето такива мисли изпълниха съзнанието ми днес, когато видях една снимка, публикувана във фейсбук страницата Забелязано в София, която тотално ме потресе като човек и обезвери като бъдещ родител. Снимка, на която една малка дама искаше да прилича на майка си или по-скоро на някоя от певиците, които я гледат от телевизора, кършейки снага.
А тя е само дете... Може би на 7... 8... 10 години? Дете, което трябва да бъде облечено с цветна рокля като мечтите й, с панделка в косите и с букет за любимата госпожа в ръка. Но не! Това дете или може би родителите й, бяха предпочели вместо това тя да бъде със слънчеви очила, мрежеста рокля и обувки на платформа... Визия, която би отивала доста повече на жена над 25.
И тъй като коментарите под снимката бяха какви ли не - от типа на "Ми...продължавайте да снимате чуждите деца, докато не си отнесете боя някъде, или не си платите глобата", та чак до "Наистина ли болшинството не проумява какъв проблем е разпространението на детски снимки в интернет?", аз само бих искала да задам един единствен въпрос и той е "Така ли трябва да изглеждат децата ни на първия учебен ден, мили родители?". Защото ако вие пускате вашите наследници с подобно облекло, то какво си мислите, че ще бъде техният житейски път? Какви ще станат? Към какво ще се стремят и за какво ще мечтаят? Кои ще бъдат техните идоли? Това ли ще бъде бъдещето на България?
Надявам се и се моля, да не е! Все пак надеждата умирала последна, нали...
НАЗАД
