Сватбеният ден може да бъде един от най-хубавите и един от най-лошите дни в живота ви. Разбира се, в основата на церемонията стои идеята да се вречеш във вярност на любимия си, но нещата не са толкова прости. Организацията на една сватба изисква неимоверни усилия и... много пари. Обикновено младоженците без особени финансови възможности се примиряват с по-скромна церемония, независимо че булката от малко момиче си е мечтаела да засенчи сватбата на принцеса Даяна (или в случая на Ким Кардашиян). Но някои булки просто отказват да се примирят и се превръщат в страшилища, които не искаме да срещаме дори в кошмарите си, камо ли в списъка ни от приятели във Фейсбук.
Булката, за която ще ви разкажем днес, е мечтала смело... твърде смело. Тя се казва Сюзан и е от Канада, а всичко започва, когато на 14 години среща любовта на живота си, а на 18 г. той ѝ предлага брак с пръстен на стойност 5 хиляди долара. На 20 г. двойката посреща сина си. Като повечето двойки, и те искали да засвидетелстват любовта си пред семейството и затова започнали да организират сватба. Успели да съберат 15 хил. долара, но булката искала сватбата да е наистина грандиозна. Тогава една врачка ѝ казала, че задължително трябва да избере церемонията в Аруба. Сватбите извън страната са още по-скъпи, така че двойката трябвало да събере 60 хил. долара.
Тогава на булката ѝ хрумнала гениалната идея да поиска по 1500 долара на човек и очаквала всичките ѝ приятели да тръпнат от вълнение да отидат на ексклузивната ѝ грандиозна сватба. За неjн пълен шок само 8 човека се съгласили... първоначално, а после се отметнали. Тогава пък годеникът ѝ предложил да се оженят във Вегас и нещата загрубели...
Как точно е завършило това сватбено фиаско разберете в разказа на самата булката. Наистина той е малко дълъг, но ви гарантираме, че е толкова абсурден, че си заслужава да го прочетете
„С прискърбие ви съобщавам, че сватбата е отменена. Извинявам се, че я отлагам само 4 дни преди датата. За съжаление, ние се разделихме заради някои скорошни проблеми. Решихме да прекратим връзката си, но се опитваме да се държим цивилизовано и да бъдем един отбор заради сина ни. След дълги часове плач и психически терзания взех това решение. Ще изтрия фейсбука си. Ще прекарам следващите два месеца из Южна Америка, за да преоткрия душата си и да се отърся от отровата, с която ме заляха приятелите и семейството ми – онези хора, на които мислех, че мога да вярвам най-много. Не ме търсете, когато се върна, ще си направя нов профил и ще добавя онези, които не ми забиха нож в гърба.
Как се стигна до тук?
Преди да започна моя разказ, подканвам всички (включително и К*ЧКИТЕ, които провалиха брака и живота ми) да се поставят на мое място.
Първоначално нещата бяха като в приказка. Срещнах любовта на живота си на 14. Бяхме млади, но знаехме, че сме създадени един за друг. Заедно работехме във фермата на семейството ми и с всяко лято, в което прекарвахме на полето, любовта ни ставаше все по-дълбока. Прескачаме малко и отиваме в гимназията. Бяхме заедно от 4 години. Предложи ми, когато бях на 18 г. Пръстенът струваше почти 5 хиляди. Бяхме готови на всичко за другия, на всичко. Постъпихме в един и същ обществен колеж и работехме, за да сбъднем мечтите си. Няколко години по-късно, на 20, разбрах, че съм бременна. Бяхме развълнувани и благодарни на Господ за този дар. След раждането на сина ни, знаех, че трябва да се фокусирам върху кариерата и финансите си. Бившият ми направи същото. Спестявахме и спестявахме. Бях влюбена, бях щастлива и нямах търпение да разбера какво крие бъдещето. Продължихме да работим и даже се дипломирахме.
Успяхме да спестим почти 15 хил. долара за сватбата ни. Тъй като любовта ни беше като в приказка, искахме екстравагантна и грандиозна сватба, в която да участва и синът ни. Започнахме да оглеждаме потенциалните места, на която да я проведем, и се чудехме между две. Една местна врачка ни каза, че трябва да изберем по-скъпия вариант. И си казахме – защо пък не! Просто ни трябваше малко помощ. Мечтаната ни сватба струваше 60 хил. долара с включените полети до Аруба. Единственото, което поискахме, беше малко помощ от приятелите и семейството ни.
СПЕЦИАЛНО поисках подаръците да са пари. Бяхме пожертвали толкова много и сега искахме само 1500 долара от всеки гост. Някои хора дори ни обещаха повече пари. Кумата ми предложи 5000 долара. Със сълзи на очи съм ѝ благодарила. Семейството на бившия ми предложи 3000. Затова молбата ни за 1500 долара за другите гости не беше чак толкова странна. Съвсем ЯСНО заявихме, че ако не можете да дадете парите, не сте поканени на нашата ексклузивна сватба, която щеше да бъде нещо, което се случва веднъж в живота.
Изпратихме поканите, но само 8 човека отговориха и ни изпратиха чекове. Бяхме бесни! Как щяхме да се оженим без малко помощ от приятелите ни. Нещата станаха още по-зле. Семейството на бившия ми оттегли предложението си да ни помогне. Изведнъж още хора се отказаха. ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОНАЯ НЕЩАСТНИЦА – МОЯТА КУМА! НАЙ-ДОБРАТА МИ ПРИЯТЕЛКА ОТ ДЕТСТВОТО. МОЕТО ВТОРО СЕМЕЙСТВО. Бях шокирана. Оставаше само един месец до сватбата, а само да я откажем щеше да ни излезе 5000 долара. В отчаянието си изпратихме нови покани и помолихме хората да дарят каквото могат, дори да е само 1000 долара. А какво всъщност са 1500 долара? Очевидно е, че не са много. Някои хора искат и повече.
Направихме страница за дарения, но събрахме само 250 долара. На този етап бяхме изтощени. Крещях му. Станах нестабилна. Осъзнавах, че сватбата на мечтите ми се превръща в кошмар.
А стана и още по-зле.
Бившият ми предложи да се оженим в Лас Вегас. Изсмях се в лицето му, но той беше напълно сериозен. Той искаше да направим една евтина, пошла, долнопробна сватба! Да не се беше побъркал!? Да не съм някаква уличница да се женя в Лас Вегас! Получих паник атака, а той излезе от стаята, без да се извини.
Обадих се на кумата ми и си изплаках очите, а тя, вместо да прояви съчувствие, ми каза, че искам твърде много и би трябвало да се съобразя с бюджета си. С думи не мога да опиша възмущението си. Тя ЗНАЕШЕ, че това е моята мечта. Просто исках да бъда като Кардашиян за един ден и после да живея нормален живот. Казах ѝ, че е ужасна приятелка и затворих, а тя ме блокира във всички социални мрежи. Зародиха се слухове. Получих заплахи. Бившият ми стоеше навън до късно и имам чувството, че може да ми е изневерил.
Шаферките се съюзиха с кумата ми и накрая дори ме нарекоха луда. Поискаха си парите обратно, но аз им казах да вървят по дяволите. Отказах да им върна парите, докато не ми изплатят обезщетение за всичките емоционални травми, които ми нанесоха.
Както и да е, изтощена съм. Сърцето ми вече не е същото. Вече е късче лед. Трябва да се махна от тези ужасни хора. Колко трудно щеше да е просто да дарите пари? Означавам ли въобще нещо за вас? Просто трябваше да ми дадете пари. Няма какво да ви лъжа. Това беше моята мечта, а вие ми забихте нож в гърба.
Довиждане. Ще се видим след 2 месеца.
Напомням на онези к*чки, че те не са спечелили. Сега ще живея живота си сама, а после ще допусна само онези, които имат добри намерения. Целувки и прегръдки.“