Пътят на бременността не беше лесен за мен и никога не съм била толкова благодарна за каквото и да е. Но истината е, че някои моменти бяха по-лесни за приемане и добре дошли, за разлика от други. Преди да забременея мислех много за носенето на бебето и когато моментът най-накрая дойде се чувствах подготвена - емоционално и физически... или поне така смятах. Месеци наред мислех как животът ми ще се промени, как бракът ми ще се адаптира и как кариерата ми може да остане на заден план.
Но най-много мислех за тялото си.
Какво е усещането за бременността? Как ще се променя отвътре? А отвън? Бях развълнувана да нося живот и да раста в повече от един смисъл. Ще има нова и непозната емоционална територия, но и подуване, пухтене, както и бързо и неочаквано разширяване. (О, също и тежко сутрешно гадене). Разпознах това и го приех. Проведох няколко вътрешни разговора със себе си. Това, което не бях взела предвид, бяха разговорите с другите.
Работата е там, че не бях съвсем подготвена за многото коментари, които другите ще отправят към мен за външния ми вид и колко шокиращо е толкова много хора - приятели, роднини, непознати - да се фокусират върху тялото ми. В третия триместър, всеки един ден чувах цялата гама от коментари. В един момент бариста в кафене ми казва, че съм "дребничка" за бременна в осмия месец, а в следващия, касиер съобщава на всички на опашката, че съм "огромна". Има го и добронамереният приятел, който ми казва, че "понасям всичкото това тегло много добре", съседа, който казва, че "очевидно съм създадена за това" и случаен човек в автобуса, който казва, че изглеждам "много, много кръгла".
От друга страна, за хората означава много това да се ангажират и да ме разпитват. Бременността е нещо диво, невероятно, а хората са развълнувани да гледат как се случва чудото и ми говорят от опит. Когато казват, че съм "огромна", знам, че искат да направят комплимент и са щастливи да видят моето здраво растящо коремче. И това е нещото, което с месеци очаквах да чуя. Бременността е нещо, което исках наистина и всеки ден ми се струва като дар от Бога, когато поставя ръка на корема си.
Така казано, това може да бъде наистина трудно. Без значение какви са обстоятелствата, е наистина некомфортно хората да обръщат толкова много внимание на тялото ви. Трябва да преодолеете всички странни физически симптоми, както и нервност и тревожност, така че когато добавите и бушуващите хормони, е почти неизбежно да има дни, в които просто не се чувствате като най-добрата версия на себе си. И в тези дни е трудно да чуете, че "ставате огромни" или сте "по-големи, отколкото сте мислели, че е възможно". Някои дни просто не искате да говорите за тялото си. Изобщо. И в това няма нищо лошо.
Опитвах се да видя нещата от другата гледна точка и да разбера, че дори и на пръв поглед неудобните коментари са опит за комплименти и когато съм в един от онези дни, просто се опитвам да насоча разговора в друга посока. Толкова е простичко (но и трудно).
Когато съм се сгушила в леглото и се наслаждавам на ританията в корема си, се чувствам единствено благодарна за това малко чудо, което ми се случва.
НАЗАД
