Роден на 9 декември 1942 в София, Стефан Данаилов днес е един от най-обичаните български актьори! Като дете взима участие в игралния филм „Следите остават“ (1956). По-късно, през 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. Едни от първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Най-голяма популярност получава, след участието си в сериите от филма „На всеки километър“ (1969). Един от най-добрите си екранни образи създава и във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“. Големият Данаилов има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ.
"Душа, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?" от "Дами канят"
"Някои политици са много добри актьори, други не са и са смешни."
" - Айде бе, душа, к'во стана?
- Ох, водата една такава топла, мека. Опрах си някои работи" от "Дами канят"
Не забравям, че доверието е най-непостоянният капитал, който човек може да е трупал с десетилетия, а после само с един жест да го срине за дълго време.
„ - На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва.
- И на инструктор не се отказва.“ - диалог между Стефан Данаилов и Невена Коканова от "Дами канят"
"Мечтите ми са прости – прасе за Коледа и Нова година в къща на морето."
"Като темперамент в младите години приличах много на майка си визуално, а сега приличам на баща си. Станах кротък - нищо общо няма днешният Ламбо с онзи Ламбо отпреди 10-15 години. Помня, когато татко почина, бях на снимки и в сцената трябваше да се разплача, а не ми идва отвътре. Мери много обичаше баща ми. Тя му затвори очите. Помня, на погребението му на Централните гробища по едно време се чува едно маршируване. И изведнъж до гроба му застава един човек: щрак-щрак - генерал Стойчев с ботушите, брича и сако. Възрастен беше, но дойде и направи почест към полковник Ламби Данаилов. Няма да го забравя." интервю с Валерия Велева
НАЗАД
