Днес, на 10 февруари, българският народен календар отгръща една от най-мистичните си страници. Почитаме Свети Харалампий – светецът, който според преданията държи ключовете за здравето и е единственият господар, способен да укроти най-страшните болести. В народната памет този празник е останал като „Чуминден“ – ден за преклонение, смирение и надежда.
Легендата разказва, че чумата се родила в студените дни около Атанасовден и започнала безмилостно да мори света. Единствен Свети Харалампий успял да надвие злата сила, като я заловил и оковал в девет здрави вериги. Затова днес е ден на абсолютно спокойствие – традицията повелява да не се работи нищо, за да не се разсърди светецът и да не освободи окованата болест.
В сърцето на днешния празник е медът – символът на живота, сладостта и лечебната сила. Още в зори, докато слънцето едва пробива зимния мрак, домовете се огласят от шепота на молитви, а домакините изпичат обредните хлябове „колаци“ и малки медени кравайчета. Тези дарове, заедно с паничка чист мед, се носят в храма за освещаване. Смята се, че именно този „благословен мед“ притежава магически свойства и се пази вкъщи като най-силното лекарство през цялата година.
Традицията на Чуминден е и урок по дипломация със съдбата. Вместо да я проклинат, старите българи са се опитвали да умилостивят болестта (наричана галено „леля“), като са ѝ поднасяли сладки хлябове, намазани с мед. Част от кравайчетата се раздават на съседи, друго се хвърля на покрива „за болестта“, а с трето се гощават животните. Най-светлият ритуал обаче остава за децата – майките мажат челата им с осветен мед, изписвайки невидими знаци за закрила, за да бъдат те силни и здрави.
В дни като днешния разбираме, че здравето не е просто липса на болест, а баланс, който трябва да пазим с внимание и почит към традициите. Нека Свети Харалампий пази домовете ни, а сладостта на меда да бъде единствената, която усещаме през цялата 2026 година!
НАЗАД
