Тъжно е, когато станеш чужд на себе си. Опасно е. И, о божичко, неописуемо ужасяващо страшно е.
Нереално е да не се разпознаваш в собствените си действия. Нито в думите си. Нито дори в мислите си. Недопустимо е да се изгубиш до толкова, че да се питаш кой е влязъл в кожата ти. Кой експлоатира клетките в тялото ти, кой борави с нервите и реакциите ти. Кой обезкървява и обездушава чувствата и мислите ти.
Боли, когато осъзнаеш, че самият ти се намираш в тази ситуация. Боли, когато видиш, че хората около теб не те познават, не те разбират. Но нима можеш да очакваш от тях нещо друго? Не. Не и когато ти самият не си спомняш кой си.
И в мига, в който го осъзнаеш, всичко започва да ти липсва. Тялото ти се превръща в една бездна. Усещаш органите си разтегнати до неузнаваемост. Усещаш кожата си изтъняла, изморена, пресъхнала. Цялото ти същество е свито на топка. А тази топка е оградена с ров, който увеличава размерите си с всяка секунда. Не виждаш края му. Чувстваш само как изпълва тялото ти, разтяга го до пръсване.
Да си чужд на себе си. Кара те да се запиташ как и кога си успял да стигнеш до тук. Дали е възможно да се върнеш обратно? Онова Аз, което си изгубил ли е твоето? Или трябва да започнеш да търсиш себе си все едно тепърва навлизаш в съзнателния си живот?
Да, ти наистина тепърва встъпваш в съзнателния си живот. Отново. Защото ако веднъж си допуснал да станеш чужд на себе си, трябва да откриеш какво те е подвело да стигнеш до този момент. И трябва да разфасоваш това нещо по възможно най-бруталния начин. Трябва да източиш цялата му сила, цялата му енергия, цялата му отрова. И да ги превърнеш в нещо добро. Нещо позитивно. Нещо, което да те крепи и да те кара да се чувстваш жив.
Забрави всичко добро, всичко лошо. Хвърли се в непознатото. Изживей всичко така, сякаш го чувстваш, виждаш, чуваш, докосваш за първи и последен път. Опознай средата, в която съществуваш. Гледай на нея с любопитство. Без тъга, без носталгия. Създай отново самия себе си. Напълно съзнателно. Напълно целенасочено. И запомни добре момента, в който се запознаваш с истинската си същност. Никога не забравяй как си го направил. И може би ще имаш шанса никога повече да не се отчуждиш от сърцето и душата си.
Автор: Надя
НАЗАД
