„Всеки път, когато изникнеш в ума ми, в мен се заражда едно особено чувство... Опитвам се да не му обръщам внимание, потискам го, пропъждам го уж. Опитвам се да не му отдавам значение, защото знам, че е плод на носталгия по едно отминало време.
Но все пак понякога това чувство ме кара да правя глупави неща, за които после съжалявам – то ме подтиква да отворя профила ти в социалната мрежа, да разгледам снимките с приятелите ти, да проверя какво правиш. Знам, че в мига, в който видя лицето ти отново, потисканите, но незабравени чувства ще се надигнат отново в мен. Но също така знам, че тези чувства са бледите остатъци на онова, което имахме някога, но което не искам да имаме отново.
Понякога се сещам за теб заради някоя дреболия, песен, аромат, които свързвам с теб. И нищо повече, не се питам „ако бях“, не се измъчвам с „може би“-та. Мисля си за теб, но от грижа и любопитство. От грижа, защото все пак искам да си добре, и от любопитство, защото ме човърка с какво се занимаваш, какво се случва с теб и т.н. Нима има нещо лошо в това?
Не е грешно да ти пука за човека, който някога е бил част от живота ти.
Сещам се за теб, защото се питам дали се развиваш, как се справяш с живота, какво те измъчва. Мисля си за теб, защото си задавам въпроси, но не искам лично да ми дадеш отговорите. Сещам се за теб, защото понякога се появяваш в сънищата ми и се чувствам толкова объркана. Мисля за теб, защото една приятелка спомена името ти. Сещам се за теб, защото мозъкът ми обича да ми погажда номера.
Но не си мисля за теб, защото изпитвам същите чувства както някога. Не си мисля за теб, защото има нещо неизяснено или недоизказано. Тази врата е отдавна затворена зад нас. И не си мисля за теб, защото искам да се върнеш, а защото те познавах толкова дълго, защото с теб имаме история, защото още те смятам за мой приятел. Не искам да се връщам назад, защото харесвам живота си такъв, какъвто е в момента. Не искам да се върна, защото знам, че един ден пак ще се разделим. Достатъчно ми е понякога да те виждам на снимка, да чувам за теб от другиго. Не искам повече, само да знам, че си добре.
Отдавна приех, че ние не сме създадени един за друг, но спомените, които създадохме, винаги ще бъдат скъпи за мен.
Така че няма смисъл да отричам истината – винаги ще се сещам за теб, колкото и да се опитвам да те забравя. Знам, че винаги ще си част от мен, защото изигра толкова голяма роля в живота ми и всичко, което изживяхме заедно, е твърде хубаво и твърде живо в съзнанието ми, за да бъде очернено с омраза или да бъде натъпкано в някое далечно кътче на съзнанието ми.
Не е грях да не забравиш онзи, който ти е дал толкова много за помнене.“
Кейт Пела
НАЗАД
