X

Да си спомним за лятото на 90те

от в 14:04 на 18.07.2013 в Свободно време | Интересно


Да си спомним за лятото на 90те

Да си спомним за лятото на 90те
Има едно място, на което винаги обичаме да се връщаме и винаги сме добре дошли, винаги сме у дома си и винаги сред свои хора. Там цялата зима е снежна, но не е студена, не. Там есента е най-цветна, пролетта  - най-ароматна, а лятото... Лятото там е най-хубаво. Слънцето блести по различен начин, топло е, но не е горещо. Това е нашето детство, това е нашата младост, това е не дотам далечното минало. Това са 90те.
 
Помните ли лятото? Вариантите са два – или при баба на село или пред блока. Нямаше го варианта по цял ден в нас, разходките не бяха в мола, а в парка. Тогавашните дами (нашите мами) знаеха къде сме, без да ни звънят по телефона. Рецептите за най-вкусните ястия не бяха извадени от нета, а от една пожълтяла тетрадка. Нямаше добър, по-добър, най-добър и магически прах за пране, но дрехите ни винаги бяха чисти и спретнати. В началото. И така до резултата в края на деня – след игрите на стражари и апаши, криеница, гоненица, кобра. Скачахме на въже и на ластик без да засичаме време и да броим изгорените калории. 
 
 
Сладоледът беше два вида – на клечка и във фунийка. Хранехме се здравословно без да знаем – домати, краставица, срязана на две със сол, чушка пълна със сирене и джанки, череши, вишни, кайсии. Може и зелени, даже по-добре. Нали са кисели и то колкото и да не ни беше горещо... топличко си беше. А киселото освежава, пък и мама щом е казала да не ги ядем, още по-сладки ставаха.
 
 
Ходехме и на море. Цялото семейство, с колата или с влака, с плажния чадър, голямата чанта и доброто настроение. На морето беше хубаво – беше чисто, нямаше големи лъскави сгради, но пък имаше... море и пясък, много пясък. Правехме си замъци, копаехме дупки, а помните ли номера с мокрия пясък и обърната кофичка? За разкош можеше да се украси с миди. И като казах миди, да не пропусна първите ни опити в кулинарията – салати от листа, кафе от пръст и вода, торти от кал, украсени с камъчета. И така в готвене, бягане, каране на колело, събиране на листа и камъчета, минаваше денят. По тъмно сърдито идваха да ни прибират, защото пак стрелките на часовника се бяха извъртели прекалено бързо. Пак бяхме закъснели. Но нищо, утре пак, „Ще те извикам в 9 часа. И си вземи колелото! Чу ли?” – ехтеше цялата улица, защото вече нервно те дърпаха на път към вкъщи. Всичко това се случваше през лятото, което започваше с първото ледено сокче и свършваше с първата надписана тетрадка.
 
 
Беше различно и беше хубаво. Което е странно, защото беше в България и беше наистина. Тогавашните дами бяха майки, сегашните са жени с кариера. Тогавашните майки четяха приказки, днешните пускат телевизора. Тогавашните майки приготвяха вечерята с децата, днешните – я купуват от магазина. Но, мили дами, аз не ви се карам. Сега животът е много по-забързан, но спомнете си за вашето детство, за моментите с родителите си и се замислете какви ще са спомните на вашето малко дете, когато ще си спомня за своето детство. Затова нека поне за миг забравим, че новините са в 7, че утре сме на работа, че в неделя ще вали и да се върнем Там, но този път не сами, да вземем с нас и нашите близки, да отидем на пикник в парка, да си направим сандвич с домати, краставици и салам и да изпием по едно сокче от 10! Да вземем старото радио и да изключим телефона! Светът няма да свърши за час и половина, но може да стане за един миг по-хубав!
 
 


Теми   детство | игри | лято | спомени

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.