Да си спомним за любимата на малки и големи Леда Милева

541 прегледа 3 мин време за прочит 12 споделяния

Леда Милева е родена в София на 5 февруари 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев.

Получава средно образование в Американския колеж в София, след което завършва Софийския университет. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.

От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. До края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Била е председател на Съюза на преводачите.

Автор e на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски. Tя е автор на една от най-любимите детски песнички - „Зайченцето бяло”. Автор е книгите "Заю на разходка" (1946), "Няма време" (1949), "Работна Мецана" (1954), "Мустакатият Иванчо" (1957), "Златоперко" (1965), "Влак-юнак" (1967), "Къде е хоботът на слона" (1983) и др.

През 2013 г., точно на рождения си ден, на 93 години тя напусна този свят завинаги. Нека заедно си припоним две от най-известните й произведения:

Звездице-сестрице

Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име - не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича -
навярно децата обича.
Навярно тя иска полека
да слезе по звездна пътека,
при мене да дойде отгоре,
да чуе какво й говоря.
Но няма пътека в небето!
Звездице, почакай, додето
порасна и стана голям.
Ще литна нагоре и сам
на гости ще дойда с ракета.
по-бърза от сто самолета.
Звездице-сестрице, тогава
започне ли да свечерява,
ще гледаме с теб на Земята
как сладко заспиват децата.