Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
"Здравейте, Кремена! Аз съм на 23 години, за тази възраст преминах през много трудности, с които съм се оправяла сама. Загубих баща си, майка ми се омъжи за друг мъж, който ме тормозеше много. Не след дълго се преместих в бащината къща и заживях сама. Така е вече 6 години, не разчитам на никой и винаги съм намирала начин да се справям с проблемите. Но във връзките някак си не ми върви. Последната ми връзка беше с женен мъж. Бях лудо влюбена в него. Въпреки че осъзнавах, че той никога няма да остави семейството си, винаги тайничко се надявах, че това един ден ще се случи. И малкото време, което прекарвахме заедно, беше незабравимо. Но когато имах най-много нужда от някой до себе си, него го нямаше, по празниците го нямаше, когато ми беше тъжно го нямаше и всичко това го преживявах тежко. Вече се чувствах готова да споделя живота си с някого след всички тези години на трудности и самота, но колкото и обещания да ми даваше този момент все не идваше. Един ден разбрах, че съм бременна и не знаех как да реагирам - да се радвам ли или да плача. След като го обсъдихме, въпреки желанието ми да го задържа, решихме да го махна и от този момент аз се промених тотално към него, охладнях, вече не чувствах дори че го обичам и взех решението да се разделим. Той не беше съгласен, дълго време не спираше да ми звъни, да ми пише, да ме търси, но аз вече не исках да имам нищо общо с този човек, даже си мислех каква глупачка съм била изобщо да се забъркам със семеен мъж и да вярвам, че нещо може да се получи. От около месец излизам с ново момче, за което не съм си и мечтала. Съвсем различен от останалите, мил, грижовен, умен, чак не мога да повярвам, че това се случва на мен. Но някак си всичко се развива прекалено бързо, вече иска да живея при него и планира бъдещето ни. Не че не ми харесва, защото цял живот съм си мечтала за такъв човек, но скоростта, с която се развива връзката ни, е малко стряскаща, пък и след предишната ми връзка ми е трудно да се доверя на някого. Да се отпусна ли по течението или да намаля темпото?
Поздрави!
А."
Мила А., основното, което губим, когато имаме несполучливи връзки, е доверието. Доверието е в основата на нашите взаимоотношения с партньора ни. Аз се доверявам на теб, че ти ще си до мен, че ще си честен с мен, че няма да ме нараниш.
В ситуациите, когато някой се влюбва в човек, който е семеен, почти винаги в основата лежи вярата, че някой ден, някога той/тя ще предпочете мен, ще остане с мен, а не със съпруга/съпругата си и това крепи тази връзка. В повечето случаи обаче това не се случва и ситуацията приключва с травма и за двамата или тримата, защото такава връзка се отразява на всички засегнати в този триъгълник. Тази ситуация описваш и ти в своето писмо. Предполагам че когато сте решили да не раждаш детето, въпреки твоето желание, това е осветило пред теб реалността, че връзката ви няма бъдеще. В резултат на това ти пишеш, че тотално си охладняла към своя вече бивш приятел.
Прекрасно е, че в живота ти има нов човек и той е всичко, за което някога си мечтала. Като следствие от предишния си опит ти се страхуваш да му се довериш, за да не бъдеш наранена отново. Когато вървим по пътя на живота, ние срещаме различни хора. Някои ще ни допадат и ще пожелаем да сме по-дълго с тях, други ще са по-кратко с нас и щом разберем, че не ни допадат и не се чувстваме добре, когато сме заедно, ще се разделим. За всеки един от нас е добре да опитваме и да търсим тези хора, с които се чувстваме добре, карат ни да се смеем и да се радваме повече на живота, хората, с които сме щастливи. Ключът е в това да опитваме, да си даваме възможност да опознаваме нови хора, да търсим тези, които искаме да задържим по-близо до себе си и да останем по-дълго с тях, понякога за цял живот.
Мила А., дай си време и възможност да опознаеш новия човек в живота си. И тук въпросът не е в това: „Да се отпусна ли по течението или да намаля темпото?", а по-скоро спокойно, без да бързаш да опознаеш партньора си. „Да съм влюбен означава да ти казвам колко те харесвам за това, че държиш толкова изящно огледалото, в което се оглеждам, за да си дам сметка за обичта ми към самия мен.” Колко красота има в тези думи на Хорхе Букай, с които той описва връзката между партньорите. Задай си въпроса: „Какво искам аз?”. Стой по-близо до вътрешните си усещания и преживявания на ситуацията. Дай възможност да се развие връзката ви и едва тогава вземи важните за теб решения.
Да се доверим отново, да „рискуваме”, да допуснем отново някого толкова близо до себе си и да му се разкрием, да свалим бариерите и да останем незащитени, да, точно това правим, когато влизаме в нова връзка. Това е смелостта да живеем, смелостта да се борим за щастието си, за любовта си. Не казвам, че е лесно, но определено си струва.
Желая ти успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД
