Феминизмът включва политически, социални и други движения, които се борят за и акцентират върху свободата и равноправието на жените, женската гледна точка за света и положението като цяло на жените в обществото. Повечето феминистки са загрижени най-вече за социалното, политическо и икономическо неравенство между мъжете и жените.
Сестра Хуана
17 век, Мексико. Мистик, философ, математик и поетеса. На три години се научава да пише, на осем създава религиозно съчинение. Сестра Хуана е била изключително красива и начетена, но на 19 години се оттегля доброволно от светския живот и постъпва в манастир. Много четена и уважавана в Испания, тя е наричана дори "Десетата муза". Въпреки, че по това време феминизмът какъвто го познаваме днес не е съществувал, сестра Хуана е била защитничка на правата на жените и критикува сексизма от онова време.
Андрея Дуоркин
Дуоркин илюстрира липсата на власт при жените в повечето епохи и общества по света. Тя поставя ударение върху това, че в традиционните общности жените и дъщерите на властимащите мъже са отглеждани специално така, че да бъдат физически безсилни: с неразвити мускули, твърде дълги нокти, деформирани стъпала. В обикновените патриархални домакинства жената е животно за секс и бебета, както кравата е животно за месо и мляко, както и самото дете е бъдеща подчинена работна ръка. Модерната хетеросексуална порнография според Дуоркин отразява в синтезиран вид все още съществуващите патриархални нагласи - в порно филмите сцената започва с ерекцията на мъжете и свършва с еакулацията на мъжете, като жените са само средство за достигане на тази еакулация. Дуоркин и други феминистски отбелязват, че порното е законно само в общности, в които жените по закон са равни на мъжете. Чрез порното мъжете компенсират появата на новите "равноправни граждани", потъвайки в свят, в който жените са изцяло техни слуги.
Наоми Улф
Улф въвежда термина "пазар на красотата" (beauty market), като нов и актуален инструмент на патриархата за контролирането на жените. Мъжете установяват критерии за "красота", според които се "оценява" всяка жена, и самите жени се стараят трескаво да повдигнат своята "стойност" на този пазар, чрез правенето си на "красиви". Със засилването на влиянието на "пазара на красотата" при жените се забелязва бум от хранителни разстройства (анорексия, булимия) и прибягване до пластична хирургия, за да се постигне "стандарта".
Джейн Руут
Руут обръща внимание на разпространеността на "жената дете" в снимките и филмите в нашата цивилзиация. Невинно изглеждащото момиче, например на опашчици, с близалка в устата - този образ, сливащ жената и детето, се харесва много на мъжете. От една страна, така мъжете се чувстват "силни" във всички смисли, физически, финансово, интелектуално, но от друга страна, това сливане на сексуален обект и детско излъчване подчертава иманентната педофилия, закодирана в патриархалната мъжка психика.
Вирджиния Улф
Тя, заедно с бъдещия си съпруг Ленард Улф, Клайв Бел, Дънкан Грант формират ядрото на кръга „Блумсбъри". Всички те са влиятелни в литературата и изкуството хора, които оспорват викторианските норми за благоприличие в тогавашното общество. Вирджиния Улф е една от първите писателки, която не се бои да покаже света през женски очи.
Емилия Пардо Базан
Писателка, журналистка, поетеса и литературен критик, тя произхожда от благородно семейство, получава френско образование. През 1883 година публикува книгата си „La cuestión palpitante", въведение в Испания на натурализма на Зола. Книгата предизвиква скандал за времето си. Стига се до там, че съпругът й, депутат, й поставя ултиматум да остави литературата. Емилия Пардо Базан се развежда с него. Тя е първата жена, заела катедра в Централния университет на Мадрид.
Халидé Едип Адивар
Турски романист и феминистка, известна с критиките си към ниското социално положение, което заема жената в Турция и това, което тя вижда като липса на желание от страна на повечето жени за промяна на това положение.
Джоана Ръс
1937 г. САЩ. Името й първоначално се свързва с т.нар. „нова вълна" в научната фантастика. Образът на амазонката Аликс (от първият й роман "Пикник в рая") може да се определи като един от първите пълнокръвни женски образи във фантастиката до тогава. Романът получава номинация за "Небюла". Ръс продължава с експериментите в следващите си романи и разкази. Така през 1975 година излиза третият й роман "The Female Man", и той се превръща в едно от най-дискутираните и влиятелни произведения в световната феминистична литература.
НАЗАД
