Представяме ви откровеното писмото на една дама, насочено към обществото с призив да не я съди за избора й. Ето го и него:
"Дебела съм и не искам да отслабна!
Не, че не искам, а не виждам смисъл. Храня се, когато ми е скучно, когато ме отхвърлят и когато за пореден ден никой не се е сещал да ми звънне.
Изглеждам ужасно, дрехите не ми стоят добре, гледам се в огледалото и пак - искам просто нещо сладичко.
Щастлива съм, когато пусна филм и си взема от любимия шоколад. Изяждам по един на ден и после се чувствам виновна.
Не мога да свикна с укорителните погледи, не знам какво е да си секси и сигурно никога няма да разбера. Не се оплаквам, просто искам да ви споделя какво е да попаднеш в онзи кръговрат, от който почти няма излизане.
Нямам приятел, за който да се издокарам, нямам мотивация да съм във форма, пробвам дрехи, не ми стоят добре, ядосвам се, хапвам нещо, за да ми мине, чувствам се виновна, плача... но защо да плача, защо да изглеждам добре и днес денят ми минава пред телевизора, за какво изобщо са ми нови дрехи?!
Хубаво момиче съм, имам хубави черти, но нямам мотивация да живея хубав живот. Храната ми дава кратко щастие, а сълзите ме карат да ям. Не харесвам живота си, но повярвайте ми - промяната НЕ зависи само от мен, а и от хората около мен.
Никой не ми подава ръка, за да изляза от блатото, в което съм потънала. Не ги виня, всеки си има своя живот, но едва ли има значение дали ще викнете дебелата или слабата си приятелка на кафе. Викнете мен - аз имам много да ви разкажа.
НАЗАД
