Д-р Паскал Ганю предупреждава, че изкуственото осеменяване може да е също толкова вредно за здравето, колкото и бързата храна. Той нарича асистираната репродукция „еволюционен експеримент”. Британски експерти обаче смятат, че твърденията му не са подкрепени с доказателства.
Според д-р Ганю децата, заченати чрез ин витро, са изправени пред по-голям риск от диабет, високо кръвно и преждевременна смърт. Той предупреждава, че последствията най-вероятно тепърва ще се разкриват пред учените, защото проблемите отнемат десетилетия преди да се развият.
Въпреки тези предупреждения, британски експерти обявяват, че д-р Ганю няма солидни научни доказателства, с които да подкрепи тезата си.
Около 2% от ражданията във Великобритания или 17 000 бебета на година, са благодарение на ин витро. От приблизително 5-те милиона живи деца, заченати по този начин, най-възрастният, Луис Браун, е едва на 37 г.
Асистираната репродукция се счита за сигурна процедура, но според д-р Ганю, който е еволюционен биолог от Университета на Калифорния, има две проучвания, които показват обратното.
В едното проучване мишки, заченати ин витро, развили с времето редица тежки здравословни проблеми. Женските страдали от диабет, високо кръвно, наднормено тегло, а мъжките имали хормонални проблеми.
По-тревожно е второто проучване, в него 100 деца, заченати ин витро, и 100, заченати по естествен начин, били качени на планински връх от 3500 м, където нивото на кислорода е ниско и предизвиква ефекти подобни на стареенето. Проучването показва, че сърцата на ин витро децата били по-слаби дори спрямо тези на естествено заченатите им роднини.
Тезата на д-р Ганю се базира на основната разлика между изкуственото и естественото осеменяване. Когато жената зачева по естествен начин, около 200 млн. сперматозоиди се борят да достигнат яйцеклетката. Но само един – най-добрият – успява да я осемени.
При асистираната репродукция естествените механизми са заобиколени, в повечето случаи лекарите избират кои сперматозоиди да използват.
„Това, което правим е еволюционен експеримент”, казва д-р Ганю. „Тепърва ще се разбере дали тези деца ще бъдат здрави след 80 години.”
Биологът сравнява евентуалните скрити последици от ин витрото с употребата на изкуствени подсладители. „Бих го сравнил с високофруктозния царевичен сироп, който се използва в бързата храна в САЩ. Първоначално беше приеман фантастично, а сегашното поколение е първото, което е по-ниско, по-затлъстяло и умира по-младо. Но всичко това отне 50 години."
Консултантът по ин витро Джофри Трю не е съгласен с д-р Ганю: „Тезата му е базирана на няколко недоказани хипотези, които ненужно ще притеснят милиони родители.” Експертът по плодовитост Алън Пасей от Университета Шефийлд добавя: „Няма съмнение, че ни предстои да научим повече за женската полова система по отношение на подбора на най-добрата сперма. Но все пак има достатъчно много доказателства, които показват, че бебета, заченати чрез ин витро, са също толкова здрави, колкото естествено заченатите си събратя. Където се наблюдават различия, те се обясняват с генетични дефекти в спермата по принцип, а не с това, че осеменяването и развиването на ембриона се случва извън женското тяло.”
НАЗАД
