X

Детските спомени на звездите

от в 14:09 на 01.06.2015 в Свободно време | Интересно


Детските спомени на звездите

Детските спомени на звездите

Детство без пакости е като скара без бира. Най-веселото време е, когато наоколо има верни другари, с които да преживееш едно патиланско царство. Има бели незабравими, които помниш някак с гордост, от други те напушва смях всеки път. И ето, че по повод празника на детето, някои от родните звезди разказаха за най-забавните си детски щуротии:

Братя Ангелови наводнили апартамента

Близнаците Дарин и Деян Ангелови, любимци и в театъра и от екрана, като хлапета се разписвали редовно с по някоя щуротия. Било около рождения им ден, 30 август, и тъкмо им купили актуалните за едно време камиончета самосвалчета, тип зилчета. Майка им Румяна си домакинствала в кухнята, било странно тихо като за близнаци, защото, както казва Дарин - те трудно се гледат.

По едно време жената усетила, че краката й се мокрят и джапа във вода. А пакостниците с ангелоподобно изражение кротко и методично пълнели от банята каросерията на камиончетата и изсипвали водата в хола, в стаите. И така, докато не стигнала до глезена. Родителите им били свестни и децата не го отнесли с кой знае какво голямо наказание.

Дарин обаче веднъж леко пострадал при стълкновение със съученици в даскало. "Едно време в училище чиновете имаха опасни ръбове - с лайсни, които ние късахме и се биехме с тях като с шпаги. В една от битките със съучениците си ударих лицето в тези ръбове и се получи "емблемка" върху бузата ми - като на мерцедес. Остана белег, но вече не се вижда много. Били сме II-III клас. С брат ми не сме били от отличниците, водехме се в златната среда. Една от учителките ни казваше: "Единият брат е нагъл, а другият чаровен. Те ще оцелеят". С братленцето така се допълваме, че никой не можеше да каже кой кой е, но тогава тя визираше мен като чаровния. Не че се усмихвам повече, просто усмивката ми е по-широка", разправя той.

Аръков си направил къщичка в яда си

Иво Аръков също има цветно детство. "Веднъж баба ми се скара. Не помня за какво - бях хлапе. Тя имаше разкошна градина, в която отглеждаше всякакви неща - от зеленчуци до череши и кайсии. Имахме още куче, пилета и други животни. Та аз или съм ги тормозил, или нещо по лехите съм прегазил. И баба ми тегли един пердах, а аз в яда си се качих на дървото в двора. Преди това си взех дъски, чук, пирони и си направих импровизирана къщичка. И седях там цял ден. Напук! Нито дума не обелих! Докато не вдигнах целия квартал на крак. И понеже си умрях от скука горе, слязох. И с детския си възможно най-дързък тон казах на баба ми да не реве. И че аз просто съм се самонаказвал, оставайки между клоните. Не че не съм искал да я подлудя де, но си беше долна детска инсинуация", разказва актьорът.

Ненчо играел театър пред кокошарника

Ненчо Илчев, актьорът суперилюзионист още като малък събирал тълпа да гледа номерата му. "Имах хубаво детство. Роден съм в Момчиловци, близо до Смолян. Там живях до 8 клас. Бяха безгрижни времена. По цял ден игри навън! Имахме кокошарник в двора и използвах мястото пред него - беше като площадка. Там правех представления. Канех съученици, учители, раздавах билети и играех скечове, които съм видял по телевизията. Обикаляхме и из изоставени къщи и събирахме разни предмети, които днес можеш да откриеш само в антиквариатите. Ако днешните деца видят нашето детство, ще им се поиска да го преживят. Сега се раждат с компютър. За първи път се пробвах в илюзията, след като гледах филмче "Пет вълшебни минути с фокуси". Научих се да правя една чудесия с конец - конец се накъсваше на малки парченца и после пак ставаше цял. Нашите нямат общо с това, зъботехници са, но толкова ми угаждаха в желанието да се науча, че съм им много благодарен. Правеха ми реквизити, водеха ме на театър. Когато мистър Сенко ме покани на гости, майка и татко си взеха отпуска", спомня си Ненчо.

Алекс Сърчаджиева решила да учи в Израел

Пепа Николова била абсолютно против дъщеря й да става професионална актриса. Когато разбрала, че Александра е решила да кандидатства НАТФИЗ, започнали скандали и разправии. Майката мечтаела детето й да учи право. "Не ми помогна да се подготвя за кандидатстудентските изпити. По принцип никога не ми е помагала, за което съм й страшно благодарна - не станах глезено дете", разказва Алекс Сърчаджиева.

Успешната днес актриса смята, че голяма роля за трезвото й поведение освен майка й е изиграло и еврейското училище, в които е учила до 8 клас: "Евреите знаят как да съхранят децата си. От тях се научих да гледам прагматично на живота и да бъда готова за трудностите, които ме чакат. Спомням си как шокирах Пепа, когато след 7 клас взех твърдо решение да уча в Израел. Съобщих й го пред магазина до блока и тя за малко не припадна. Успя обаче да събере сили и да ми каже, че не може да ми се бърка, макар да не знае как ще живее без мен. Кандидатствах, приеха ме, отказах се в последния момент. Може би, защото нещо вътре в мен не е можело да се раздели с мама", признава актрисата пред сп. "Ева".

Противно на мнението, че децата на звездите си живеят живота, на Алекс й било трудно. "До 4 клас въобще не бях привързана към майка си. Гледаше ме баба ми, за мен тя беше майка. Пепа снимаше - тогава имаше много филми. Спомням си как цял месец майка ми пътуваше всяка вечер до Правец да работи и аз оставях вкъщи сама. Една вечер, преди да тръгне, започнах да се моля пред иконата на Богородица. Когато ме попита защо се моля, й отговорих: Ами да не дойде тази вечер колата да те вземе. Сега си давам сметка, че сигурно в този момент сърцето й се е разкъсало. Сближихме се, след като баба ми почина и останахме само двете. Чак тогава я усетих. Между нас се получи една много силна връзка", споделя след години Алекс.

Калин Врачански: Живеех като в роман на Стивън Кинг

"Това, че съм отрасъл в Роман, ми даде чудесно детство. Наистина страхотно, като от книга на Стивън Кинг. Покрай Роман текат две реки - Малки и Големи Искър. Спомням си, че сутрин децата от махалата се събирахме, взимахме храна и по цял ден играехме на реката. Палехме огън, обядвахме, забавлявахме се, беше чудесно, но правехме и много пакости. Точно като в книгите на Кинг, затова и винаги съм свързвал детството си с тях", разказва актьорът.

Но когато станал на 13, баща му починал от инфаркт и майка му трябвало да се грижи сама за трите си деца. Калин си намерил работа в завод в Роман и всяка събота и неделя се трудел там, докато другите деца волно ритали топка. Спестявал пари и от билети, като отивал до училище и до работа пеша.

Мика яла бой с пръчка в католическо училище

Звездната щерка Мика Стоичкова споделя, че като дете е яла бой с пръчка. Най-куриозното е, че това не са си позволявали нейните родители, а учителите й от католическото школо в Италия. Там монахините я наказвали много брутално и то не за пакости, а ако нещо не знаела от урока. Била само във втори клас, когато я удряли с пръчка през ръцете. За щастие тормозът продължил само година. После тя и семейството й се върнали в Барселона.

Източник: Стандарт



Теми   детство | звезди | спомени

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.