Роден на 20 юли 1914 г. в с. Байлово под името Добре Димитров Добрев, но известен като „светецът от Байлово“, дядо Добри е пример за духовна сила, отдаденост и всемирен покой.

Неведнъж Дядо Добри е бил интервюиран от български и чужди медии, десетки хора са се опитвали да разберат повече за него и най-вече откъде черпи енергията и мъдростта си.
Дядо Добри не помни детството си, но помни добре сватбата си през 1940 г.
Има четири деца, но две от тях вече са си отишли от този свят. Една от дъщерите му се грижи за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото.
Преди около 15 години Дядо Добри решава да дари всичките си имоти на църквата и така заживява в малката пристройка на църквата на Байлово.
Дълги години всеки ден ходи пеша до столицата, където събира дарения за църкви и манастири.

"Не гледам хората, тях Бог ги гледа"

Неведнъж името му се завърта в общественото пространство, защото бедният старец дарява суми, които биха засрамили мнозина "филантропи". През 2005 г. той дари 10 хил. лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в Байлово, а две години по-късно - 25 хил. лева за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.
През 2009 г. той даде 35 700 лв. на храм-паметника „Св. Александър Невски“, с което направи най-голямото частно дарение в историята на катедралата.

Дядо Добри казва, че се прекланя единствено пред децата.