Нали знаете оня лаф, че като кажат, че сестра ти е к*рва, ходи доказвай, че нямаш сестра. Е, при мен се получи почти същото. Вместо онзи орган на реда да дойде да ме попита „Ей, приятелче, здравей, как си? Бе верно ли е т‘ва, бе? Ти ли си петлето в този кокошарник? На теб ли отчитат яйчицата?“ Не, няма такива. Оня дървар с всичкия си акъл директно се засили и ми наби един боц в ребрата. После ме вдигнаха за ушите и ме натовариха в една патрулка. Всеки път, в който се опитвах да обясня, че не съм никакъв сводник, ядях плесници. За цялата си кариера Саша Грей не са я пошляпвали толкова, колкото шамари изядох аз за осем светофара.
Като цяло от холивудските филми съм научил, че правата ми при арест са следните: „Имаш правото да мълчиш. Всичко, което кажеш, може и ще бъде използвано срещу теб в съда.“ От общуването си с жените съм научил, че при скандал правата ми са сходни: „Имаш правото да говориш, но е желателно и разумно да си мълчиш. Всичко, което евентуално имаш глупостта да кажеш, може и ще бъде използвано срещу теб по-късно и ще ти излезе през носа.“ Правата на арестувания в България сводник са следните: „Имаш правото да мълчиш. Но и нямаш правото да мълчиш. Като те питат, отговаряш и после независимо какво си казал, ядеш бой. Не си нито невинен до доказване на противното, нито виновен до доказване на противното. На нас просто не ни пука какъв си. Важното е, че сме направили арест и сме отчели дейност.“
Разтоварват ме пред някакво районно и ме подмятат точно толкова грижовно, колкото онези на летището товарят куфарите в самолета. Полагам усилие да се успокоя и да не изпадам в паника. Какво като са ме арестували? Голяма работа, стават грешки. Дори в резиденцията на Човека глас бяха нахълтали. Така де, по погрешка, не заради песента му от Евровизия. Накрая му се извиниха и всичко беше наред. Обаче ако при мен не стане така?
Ако наистина вземат да ме вкарат в затвора? По принцип съм практичен човек, който има план за всякакви критични ситуации. Ако има апокалипсис със зомбита, ще се барикадирам в мола. Ако ни нападне цивилизация, която живее под земната кора, ще се барикадирам в мола. Ако дойдат извънземните, ще се барикадирам в мола. За съжаление обаче никога не съм мислил какво ще правя ако потенциално изпусна на сапуна в банята. Зад решетките обезателно ще ме налази някой палавник с оферта да ми бъде „приятел“ и да ме „пази“.
А аз нито съм с достатъчно големи ръки, че да не бъда нечия кучка, нито съм достатъчно умен, че да успея да избягам, преди да се озова от неправилната страна на секса. Мамка му и ирония. Отидох в публичен дом, за да търся секс, а сега ще ме пратят някъде, където сексът ще търси мен. В предната част се оплаквах, че не съм бил бенефициент на женска ласка от шест месеца. Искрено се надявам, ако ме вкарат в панделата, когато изляза да мога да се похваля, че не съм бил бенефициент на ничия ласка.
Ама стига съм си мислил глупости, те още не са ми повдигнали обвинение, аз се притеснявам какво ще се случи в затвора. Изобщо няма как да ме съдят за сводничество, защото аз нямам нищо общо с онзи бардак и съм напълно невинен. Всъщност е много по-притеснително след малко кого ще срещна в ареста.
Представата ми за потенциалните обитатели на такова място е дори по-плашеща от изречението: „Мило, закъснява ми...“
Представям си как вътре ме чакат създания страдащи от остра липса на врат и с по 200 милилитра мастило на квадратен сантиметър кожа, които ще са жадни за прясна нерецидивистка кръв.
След кратка регистрация и още няколко задвратника тръгнаха да ме водят към пета килия. Краката ми потреперват, но трябва да се държа хладнокръвно. На такива места най-важното нещо е първото впечатление. Единият вариант е да гледам лошо,но това амплоа няма да ми приляга особено и набързо ще ме разконспирират, че съм позьор. Най-сигурният начин да респектирам всички в килията, ще бъде да гледам като средностатистическия клиент на клуб Червило в пет сутринта.Защото никой не иска да си има работа с надрусан и луд човек.Набутват ме в килията, а вътре... няма никой. Йес бе! Въпросната пета килия беше луксозна като всички помещения, в които се събуждат героите на поредицата Убийствен пъзел. На стената бе издълбан я с нокти, я с друг способ надпис гласящ „Истината днес е само тази, родната полиция ни пази.“ За който останах със смесени чувства дали ми действаше успокояващо или потискащо. Бях изключително щастлив, че няма други обитатели и щом се абстрахирах от мизерията, единственият проблем беше, че мястото леко понамирисваше. А под „леко понамирисваше“ имам предвид „смърдеше непоносимо“. На чесън, снакс Лъки Бой, който за съжаление вероятно е преминал през нечий стомашно-чревен тракт и е напуснал в агрегатно състояние, и разбира се, на пот, ама от оная най-гадната, която може да се подуши предимно в края на 80 часова екскурзия с автобус без климатик. Но няма никакво значение, важното е, че съм сам и няма партизани. Даже успях да си намеря местенце на една пейка, което не лепнеше и поседнах сладко-сладко. Бижу. То па не може само карък, ебаси. Трябва и малко късметец да си има човек. Притворих очи, за да дремна и си пожелах, когато ги отворя някой да ми се извини за станалата грешка и да ме пуснат да си ходя. Скърцащите панти на вратата нарушиха спокойствието ми. Честитка. Вкарват пет човека. Бръснати глави, бомбери, камуфлажни панталони. От някоя агитка ще да са, но нямат никакви отличителни знаци. Явно са им събрали шалчетата. А сега де? От кой отбор съм? Вероятността да сбъркам е 50%, но този риск въобще не ми допада. На външен вид са по-ошмулени и маризени и от мен. Хич не са в добро настроение и със сигурност имат желание да ми оставят отпечатъци от кубинки по инак чувствителната и аристократично бледо бяла кожа. Ако не измисля как да им взема страха, ще ме млатят, докато не ги заобичам като родни братя. Късно е да ги гледам с предварително репетирания поглед на често ходещ до тоалетната купонджия, който няма проблеми с простатата, затова остава само да говоря като луд. Един от тия ме пита от кой отбор съм, а аз му отговарям: НУ МА ЦИ АХИ ДУР БА ДИ АЗА!
Не знам дали ме помислиха за психопат, шаман или средно симпатичен орк от Властелина на пръстените, но повече изобщо не ме закачаха. По-късно вкараха още две момчета в килията. Евстати от Хаскюю, който бил цели 3 месеца на бригада в щатите и говореше по следния начин. „Здравейти, фриендс. Много се радвам да ва видя. Нямате си придстава колко различни са нищата в Юнайтед Стейтс сравнение с тез в България.“ И дилър под кодовото име Кашпата. Викали му така, защото винаги имал в себе си билки. Абе много весела компания се събрахме, чак не ми се тръгваше, но ме привикаха на разпит. Започвам да се обяснявам на разпитващия.
- Моля ви, изслушайте ме. Аз съм невинен.
- Ама естествено, че си, бе мойто момче. Вярвам ти. А всички ония девойки, които ги прибрахме се кълнат, че са девствени. И на тях им вярвам. Били от френската гимназия и тамън тръгвали на екскурзия за Белоградчишките скали, но влезли групово да търсят тоалетна. То според мен френската гимназия още е била поляна, на която са пасяли крави, когато едната от тия е празнувала абитуриентски бал, ама и тя милата твърди, че е ученичка.
- Нали? Много дърта, чуек. И на мен тръгнаха да ми я предлагат... Ъъъ... и аз влязох да търся тоалетна.
- А и какъв си ти такъв пишман сводник бе? Ще умреш от глад бе, момче. Кой ще ти плати за тия, бе? Едната по-космата от мен, другата по-грозна от единствената дъщеря на тъща ми, третата с такъв задник, че сигурно акт 16 са я накарали да си изкарва за него.
- Вие изобщо не ме чувате, аз бях там, за да ползвам услугите на работещо момиче, но в никакъв случай не съм сводник или собственик. Просто... малко ме е срам, но ще бъда честен. От ужасно много време не бях правил секс и пред укорителните и жадни за обвързване женски погледи тип „Why don’t you love me?” предпочитах да душа змията собственоръчно и да не се занимавам с любовни драми. Ама то започна да не се трае и реших да потърся професионална помощ. И даже за пръв път ми се случва да отида в публичен дом.
- Верно ли? За пръв път ти е било? На мен знаеш ли колко жени са ми казвали, че съм им първия и никога преди не са давали на друг да ги такова баш там? То вътре лабаво кат’ ластичка на стари боксерки, те на мен ще ми обясняват, че им била такава физиологията.
- Добре, г-н полицай, моля ви. Наистина, погледнете ме. Приличам ли ви на сводник? Аз дори не мога да накарам жена да прави секс с мен, камо ли пък да я накарам да спи с някой друг.
- То не ти е само това проблемът, мойто момче. Освен за сводничество, един от колегите ще повдига обвинение и за нападение над служебно лице.
- Нападение над служебно лице?! Честно ли?! Моля ви се, ако случайно някой си е изкълчил пръст, докато ме е шамарил или съм оставил шрапнел от ребрата си по нечия обувка, искрени извинения!
- Ма ти си голям отворко, бе, келеш такъв! Айде сега щом ти знае толкова устата ще добавим и обида на длъжностно лице и неуважение към униформата.
- Тогава щом вие не искате да ме чуете, според директива 212, чл. 8, ал. 5, сте длъжни да ми осигурите среща с психолог, тъй като се чувствам травмиран от отношението ви. - Нямам представа дали съществува такова чудо в закона, но имам крещяща нужда някой адекватен да ме изслуша, а тоя със сигурност го мързи да свери автентичността на твърдението ми. Измърмори нещо, припсува ме и не след дълго цъфна психологът.
- Моля ви, вие поне трябва да ме изслушате. Аз съм невинен.
- Какво значи човек да е невинен? Възможно ли е някой истински да бъде невинен? Дали това не са проекции на подсъзнанието ни? Дали това твърдение само по себе си не е една заблуда на душата? – Излишно е да казвам, че не ми бе оказано желаното съдействие, но за сметка на това изслушах доста вълнуващ и убедителен монолог, след който май се съгласих да участвам в секта, която общува с извъмземно на име Тимъти. След въпросния полет над кукувиче гнездо ме заведоха в малък кабинет, в който ме чакаше адвокатка. И то каква! Мале, много беше засукана. Една идея е по-голяма от мен, ама много красива. Стил, класа, бахти жената! Направо съм влюбен. Баси, защо не мога да срещна такава жена в нормални обстоятелства, бе?! Нищо, сега ще ме измъкне от тази каша, ще се залюбим и ще разказваме забавната история за запознанството ни на внуците...Че съм отишъл на курви, арестували сме, а тя ми е била служебен защитник. Мечтата на всяка жена. Хубаво де, историята на запознанството ни няма да е вълшебна, но любовта ни ще е фамозна. Абе аз май много бързо се влюбвам...Тя се приближава до мен. Айде, сега сигурно ще сложи нежно ръка на рамото ми и ще ме успокои, че всичко ще бъде наред.
- Искам само да ти кажа, че ненавиждам такива свине като теб, които се държат с жените като с парчета месо и ще те защитавам само по принуда. – Чудя се дали съм по-разстроен от мнението й за мен или от това, че по всяка вероятност съвсем скоро ще стана гадже на някоя батка със зеленчуков прякор. Няколко часа по-късно се озовавам по бързата процедура пред съдия.
- Съдът разгледа доказателствата по операция „Синя Прашка“ и взе своето решение. Намираме обвиняемият за...
НАЗАД
