Хора, нещо много я закъсах за секс. От повече от половин година не съм бил бенефициент на женска ласка и вече не се трае. Обаче честно казано, не ми се занимава да ходя по срещи и да си го търся по нормалния начин. Винаги едно и също. Кафета, разходки, вечери и накрая ако не искаш да се жениш за нея, а просто да правите секс, се почва една драма: „Ама ти за такава ли ме имаш? Ама ти само това ли искаш от мен? Ама аз не мога така... Ама аз не съм такова момиче...“
Един порочен кръг, в който накрая пак си оставаш на ръчна. Винаги съм се заричал, че не бих платил за секс, но при тези обстоятелства нямам избор, освен да се обърна към жрица на любовта. Обаче къде да отида? На елитна абсурд, 1000 лева за единия секс никога няма да дам. На магистралка още по-голям абсурд. В крайна сметка се спрях на публичен дом, който ми препоръча един приятел. Само че аз не съм балък. Няма да отида в петък или събота, когато всеки е отишъл да натърти нещо и да съм петнадесетият клиент за деня. Не, отивам в понеделник, точно след международния ден на хигиената – неделя. Два следобяд, за да може рискът да не съм първият клиент да е минимален. На вратата ме посреща мадам Диди, която е собственичка.
- Здравей, младежо, добре дошъл клуб за джентълмени „Камасутра“. Където нито една мъжка фантазия не е останала несбъдната. Само ще помоля да ме изчакаш малко, веднага се връщам.
За пръв път съм на такова място и ми е леко притеснено. Отивам при охранителя, за да завържа някакъв разговор и да не се чувствам толкова неловко. Той обаче е струпал около себе си толкова количество храна, че като нищо с него може да се нахранят всички паралелки от втори, трети и четвърти и пети клас на която и да е столична гимназия. Любопитно ми беше защо яде бананите с обелките и варените яйца с черупките, но не посмях да попитам за причината, че да не ми предложи да пробвам и аз. Вместо това го разпитвах за момичетата, от колко време работи тук и куп други глупости, ама ъ-ъ. Ни приема, ни предава. Само тъпче. Изведнъж ми хрумна да го попитам нещо по неговата специалност.
- Абе да те питам... кажи някое упражнение за големи ръки е чуек? - Моментално се ококори и си избърса омазаната с храна мутра.
- Значи, брато... – Олеле майко, немах си работа. Мадам Диди идва три пъти да ме вика, а тоя само й прави жестове да изчака. – Нищо не става без зоб.
Трябва да си вземеш да си зобнеш малко. Стромбичка, анаварче, винстролче, кленбутеролче, хормонче на разтежчето, метилтестостеронче... Т‘ва само путьовците не зобят, аз ти казвам. Било синтетика, било вредно. Абе каква ти синтетика, бе мен? Такова нещо като синтетика – нема. Откъде идат тия съставки, да не ги доставят от космоса? Всичко е природно. Т‘ва че са го сушили и са го въртели у некоя центрофуга не го прави изкуствено. Па от майката земя е дошло. Начи е натурално. А кай, че не е така!
- Абсолютно, прав си, точно така е! - С триста зора се отървах. Разбрахме се да му звънна, за да ми направи програма и да каже какъв стероиден цикъл да направя. Ей ся...
Мадам Диди ме повежда из коридорите. Спираме се пред първата врата. Открехвам я и виждам дама, която е била за пенсия по Бай Тошово време. Поглеждам хостесата.
- Ама аз съм дошъл секс да правя, нали. В смисъл, много е впечатляващо, че сте заделили стая за музей на учреждението ви, но този експонат и за гледане не става особено. Нещо друго да ми предложите?
Води ме във втора стая, където се е излегнала по пенюар девойка с извивките и обема на надуваем замък. Няма лошо, ама не ми е по-вкуса. Мадам Диди й прави презентация.
- Това е Деса. Тя е много широкоскроена и обича да е отгоре. – Тя хубаво обича да е отгоре, ама аз обичам живота. И накрая не знам откъде ще намерят мотокар, за да я вдигнат от мен.
- Добре, нека разгледаме още малко и ще се върнем евентуално. – Тактично отказах и след това бях заведен до друга врата и инструктиран направо да влизам, а ако не ми хареса, да изляза и да изчакам отпред, понеже началничката си имала и друга работа.
Девойката вътре беше просто като нарисувана...
Ама от карикатурист... Дори от пет метра разстояние кожата й изглеждаше гладка като пътната настилка на автомагистрала „Тракия“. Имаше татуировка с лика на Сашо Роман на рамото си, беше обръсната само под едната мишница, а веждите й бяха две на брой. Една на челото и една над горната устна. Но, стига, тъпо да съм толкова повърхностен. По принцип красотата е субективно понятие. За мама съм най-хубавия, за всички жени, в които съм бил влюбен съм... meh.
- Душицо, само ще отида до тоалетната и се връщам. – Макар да осъзнавам, че съм на третия етаж, влизам в банята с надеждата да има прозорец, през който да скоча. Нъцки. Няма. Поглеждам се в огледалото и започвам да се нахъсвам. „Виж сега, имаш нужда от това. Много добре знаеш, че една чикия има давност два часа и после пак си отчаян. Обаче след секс може цяла седмица да се чувстваш като бял човек. Какво като не е красавица? Номерът е да успееш да го вкараш. Оттам нататък стискаш здраво очи и няма никакво значение колко е хубава.
Само ще пусна една вода и се впускам в битка. Вдигам капака на тоалетната чиния, а вътре... някой е вършил по-сериозна работа от тази, която аз възнамерявах върша... и не е пуснал водата. Но това не е най-лошото. Очевидно не се е избърсал, защото нито има хартия в казанчето, нито има кошче в помещението.
Не е нужно да си Еркюл Поаро или Шерлок Холмс, за да стесниш кръга на заподозрените и да стигнеш до мрачно заключение за това кой е извършителят.
Не, просто не мога. Ще поискам друга. Намирам шефката и вече леко гузно я моля да ми покаже следващата девойка. Води ме при една, която що-годе бива, даже на пет бири може да мине за симпатична. Ще се прежаля. Подавам й ръка да се запознаем, а тя без изобщо да съм изявявал желание започва да ми разказва за целия си живот, след което се оплаква, че било много лейм да наричат красивите жени тъпи и тя например много обичала да чете книги. Въй. Интелектуалка. Питам я кои са любимите й автори.
- Хорхе Коелю и Паоло Бегбеде.
- Добре, а любима книга?
- Ми... много са. Не мога така да избера.
- Хубаво де, кажи тогава коя е последната книга, която си прочела? – Със сигурност от Еврофутбол биха ми дали най-много 1,20 коефициент да каже 50 нюанса сиво. Последва минута мълчание в пълна концентрация.
- Оф, абе ти какво, тука да ме изпитваш по литература ли си дошъл? Давай да карами по същество. А, и да ти кажа, не обичам на задна, няма да ми го вкарваш много навътре, не ми пипай косътъ и пляскането по задника са таксува допълнително между 50 стотинки и левче, в зависимост от силата на удара. – С всеки изминал момент ми се струва все по-нелепо, че накрая аз трябва да платя на нея, ама карай, нали няма да се женим. Приближавам се и тръгвам да я събличам.
- А, нье, нье. Сютюена по време на секс не си го свалям. Чорапити също.
Оф... Започвам да й правя намеци с очи да се спуска надолу, а тя ме гледа като теле. Окей, явно не е от досетливите. Прокарвам пръсти по шията и отмествам кичур коса зад ухото й. После поставям ръката си на тила й и нежно я подбутвам към проекта Южен поток, но срещам необичайна съпротива.
- О, нье, нье. Свирки не правя. – Моля?! Е, ай, сиктир. Всичко друго мога да приема, ама това е прекалено. Директно станах и започнах да се обличам.
- Ам, ти ко, няя ли да ма таковаш?
- Ми, май не. Нещо ми е ниско либидото в последно време. Съжалявам, it’s not you, it’s me.
Намерих шефката, обясних й, че с последната имаме непреодолими несходства в характерите и няма как да ни се получи, дори за едното чукане. Тя пак ме повежда по коридорите. Надничам плахо в следващата стая.
- Абе, това е мъж, бе! И не, че е от каквото и да е значение, ама е по-грозен и от оная с неизбърсания задник.
- Той може да е мъж, но би могъл да бъде и жена. Лично ти гарантирам, че не си имал по-страстна и жарка любовница!
Айде, нема нужда. Предавам се, давам десет лева на мадам Диди за загубеното време и си тръгвам. В този миг виждам в края на коридора нереално красиво момиче с такова тяло, че дори бих й простил ако носи клинове с гащи. Моментално изпъчвам гърди и правя най-съблазнителната физиономия, на която съм способен.
Уви, тя не просто не ме отрази, а дори не ме и погледна. Направо чувах Графа да ми пее на ухо: „Невидим! За нея сякаш си невидим! За нея просто си невидим!“
Буквално секунда преди да изръся: „Е тая искам!“, заговори Дидито.
- А, маме! За парички ли си дошла? – Изважда няколко петдесетачки и й ги подава. – Дъщерята. Ще става докторка. На мама гордостта!
Добре, че не успях да си отворя голямата уста, че сигурно щеше да побеснее, че съм помислил дъщеря й за проститутка и като нищо можеше да извика оня с голеите ръки, който назовава всички анаболи на галено, сякаш са му първородни рожби, да ме постави от неправилната страна на секса. Дойдох уж, за да си спестя главоболия, а то се оказа в пъти по-трудно. Явно тука е така... Всъщност по-добре, че нещата се развиха по този начин. Предпочитам да си остана незадоволен, отколкото да ме преследват подобни спомени. Доближавам се до изхода и посягам към дръжката, но някой разбива вратата с шут и ме нокаутира. Събуждам се по очи на пода. С белезници съм, а до мен са наредени я по прашки, я чисто голи всички труженички на така наречения клуб за джентълмени. Чудно, строен съм барабар Петко с курвите.
Фокусирам мадам Диди, която говори с полицай с маска.
- Ама, моля ви се, г-н полицай. Аз тук съм едва чистачка. Чистя пепелници и засъхнали петна от семенна течност. Ето този там е сводникът! – Сочи към мен.
Мамка му.
НАЗАД
