На 14 октомври християнският свят отбелязва един от най-важните есенни празници. Този ден е изпълнен с дълбок духовен смисъл и множество традиции.
Според православната традиция, именно на този ден молитвите и сълзите на жените имат особена сила. Вярва се, че всяка молба, отправена към Богородица, ще бъде чута и приета. Според легендата в пещера няколко години е живяла Света Петка. Родената в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) Света Петка израства в изцяло българско заможно семейство. От съвсем малка тя проявява милосърдие – дава дрехите и обувките си на бедните деца. Когато навършва пълнолетие, дарява цялото си имущество и започва да пътува и проповядва. Но срещу нея започват гонения и тя е принудена 40 години да живее в азиатската пустиня – само на пост и молитва.
Един ден получава видение, че трябва да се завърне в родния си град. Вече освен да проповядва, започва и да лекува, като отново става обект на гонения. В търсене на убежище тя посещава Тракия, Македония, Мизия. Най-дълго време намира сигурност в Търновград, а по-късно достига и Трън. По това време тук не е било населено и Света Петка се заселва в пещерата, защото е на високо и уединено място.
Съществуват и множество обичаи, свързани с този ден. В някои райони хората правят курбан, за да изразят своята благодарност и да поискат благословия. Освен това, много вярващи посещават църкви, за да се молят и запалят свещи в чест на Св. Петка, търсейки нейното покровителство и помощ в трудни моменти.
Празникът остава важен символ на надеждата и вярата.
Едно от най-мистичните и лечебни места, посветени на Света Петка, се намира в град Трън. Счита се, че тя слиза да помага в скалния параклис, надвиснал над кв. „Баринци“. Там се наблюдава и един феномен, известен като Сълзите на св. Петка. Стотици българи и чужденци и до днес катерят стръмните стъпала към храма с надеждата за помощ в житейски трудности и за изцеление от хронични и трудно лечими болести.
НАЗАД
