По традиция на днешния ден - Сирни Заговезни, близки и роднини си искат и дават прошка за греховете през изминалата година. Празникът се нарича още Поклади и Прошка. Сирни Заговезни е и последният ден, в който могат да се ядат млечни продукти преди Великденските пости.
На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви."
Днес се палят и огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно през нощта на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.
Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
Понеделникът след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник и на някои места има обичай хората да се въздържат три дни от ядене, наричано "тримерене". Някъде този понеделник се нарича още "Песи понеделник", защото момците хващали песовете и ги люлеели, за да не ги хваща бяс.
Вторникът след Сирница се нарича Черен вторник или "Глух вторник", понеже се смятало, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен. Този ден се празнувал против глухота.
Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, защото се празнувала против полудяване, а четвъртъкът – Вироглав четвъртък, почитан против въртене на главата (световъртеж).
Източник: БГНЕС
НАЗАД
