На 2 юни честваме 146 години от битката на Околчица, почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.
Денят се чества от 1901 година, когато на тази дата се събират четници на Ботев и граждани, за да отдадат почитта си. Те се събират на връх Околчица, което е лобното място на Христо Ботев.
Те са още там - на върха, загинали за своите идеали, устремени към техните мечти, с вярата, че заедно можем да постигнем всичко и с ясното съзнание, че всяка битка изисква жертви.
Загиналите за свободата на България - хората, които ни учат на истинско родолюбие. А колко често си спомняме за тях? 2-ри юни и сирената ли са единственият момент през цялата година, когато се замисляме за нашите герои и замисляме ли се изобщо?
За кого звучат сирените на 2-ри юни? За великите ни сънародници, които са дали живота си за една огромна и обща мечта или за самите нас и забравата, в която сме потънали?
Стиховете на Христо Ботев и до днес звучат актуални и докосват сърцата.
Елегия
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!
Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!
А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
Христо Ботев
НАЗАД
