На 2 юни честваме 142 години от битката на Околчица, почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.

Денят се чества от 1901 година, когато на тази дата се събират четници на Ботев и граждани, за да отдадат почитта си. Те се събират на връх Околчица, което е лобното място на Христо Ботев.

Те са още там - на върха, загинали за своите идеали, устремени към техните мечти, с вярата, че заедно можем да постигнем всичко и с ясното съзнание, че всяка битка изисква жертви. 

Загиналите за свободата на България - хората, които ни учат на истинско родолюбие. А колко често си спомняме за тях? 2-ри юни и сирената ли са единственият момент през цялата година, когато се замисляме за нашите герои и замисляме ли се изобщо?

За кого звучат сирените на 2-ри юни? За великите ни сънародници, които са дали живота си за една огромна и обща мечта или за самите нас и забравата, в която сме потънали?

Стиховете на Христо Ботев и до днес звучат актуални и докосват сърцата. 

Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

Христо Ботев