Съжалявам, любов, че се изморих да те обичам. Прости ми, че те обвинявах, защото връзката ни се разпадаше. Бях егоистична.
Съжалявам, че трябваше тихо да приемеш недостатъците ми. Не ти дадох шанс да се развиваш, защото аз не бях готова да направя същото със себе си.
Прости ми, че не бях достатъчно смела да приема, че не бях за теб. Отказах да повярвам, че не мога да ти помогна да си по-добър. Бях изплашена, че ще си тръгнеш.
И съжалявам, любов, защото не спрях да те представям като злодея, колкото и да те обичах. Не осъзнавах, че болката ми ме караше да те мразя.
Не те мразя. Обичах те. Прощавам ти!
Не е нужно да се извиняваш, за да ти простя, любов. Сега разбирам какво се случи. Спирам да разказвам историята ни по стария начин.
Прощавам ти, че не успя да ме обичаш така, както аз исках. Приемам, че очакванията ми нямат нищо общо с усилията ти. Ти даде най-доброто от себе си, но пътищата ни е разделиха.
Прощавам ти, любов, че избра бъдеще без мен. Приех, че искаш да посрещаш новините дни с правилния човек. Не бях аз.
И ти прощавам , че реши да ме нараниш, защото само така щеше да ме пуснеш. Знам, че не беше лесно за теб. Знам, че и теб те болеше.
Любовта ни не беше идеална, но не беше грешка. Започнахме нещо красиво и завърши с много болка.
Искам да ти кажа, любов, че отново съм щастлива. Благодарна съм, защото се научих да обичам.
Време е да забравя за теб, да затворя книгата на нашата приказка. За последен път съжалявам и ти прощавам, моя първа любов.