X

Добра майка ли съм, като оставам в България...

от в 10:05 на 21.05.2015 в Всичко за теб | Семейство


Добра майка ли съм, като оставам в България...

Добра майка ли съм, като оставам в България...

От душата и сърцето на една майка, която с тревога размишлява за бъдещето на своите деца...

"Години: 33 (добре де, почти 34) 

Пол: Женски 

Гражданство: Българско 

Местожителство: София

Помагам на Държавата

Аз съм от т.нар. млади средностатистически българи (може би вече изчезващ вид) с висше образование, работеща, майка на едно дете и в очакване на второ. Не разчитам на Държавата да ми помага. Когато детето ми се разболее не използвам направления (за да не товаря Здравната каса с моите разходи), а си плащам прегледите и изследванията. Не получавам детски надбавки и друг вид социални помощи – с по-висок доход съм от определения и явно нямам нужда от държавна помощ за отглеждане на детето ми (някои по-специални майки с по 5-10 деца са с по-големи от моите нужди, нека има за тях).

Смело мога да твърдя, че всъщност аз помагам на Държавата. Редовно плащам данъци и осигуровки, за да поддържам бюджета на НОИ, Здравната каса и приходите в Държавната хазна. Помагам за положителния прираст на населението – две деца с българско гражданство, даже и трето искам.
Съвестна гражданка

Спазвам Божиите заповеди – не крада, не лъжа и т.н. Нещо повече: винаги спирам на червено, давам път на пешеходци, пускам си мигача преди да съм завила, давам път на наглеците с лъскави коли, за да няма жертви, събирам боклука си разделно и го изхвърлям само на определените за това места. Когато пазарувам, избирам Българското, за да подпомагам българските производители. Празнувам празниците в България, за да подпомагам Българския туризъм. Важно! – винаги гласувам по съвест.
Родолюбка

Преди 12 години бях в САЩ (студентска бригада, не екскурзия) и можех да остана да уча в американски университет, така както направиха много мои приятели. Избрах да се върна в България и да получа българско висше образование. Американската образователна система била много по-добра, давала практични знания и ала-бала, но друго е да избереш Българска диплома, която в момента отлежава в най-долния шкаф и никога не ми помогна с отличния си успех.

Преди 8 години отидох на стаж в Германия и работих там. Предложиха ми да остана в голяма мултинационална компания и да продължа. Избрах да се върна в България (пак!) и да се развивам професионално в българския бизнес. Няма да им работя на западняците за някакви си хиляди евро, с регламентирано работно време и ясни условия на труд. Друго си е да работиш в България по 10-12 часа без да ти се брои извънреден труд и да те осигуряват на минималната работна заплата.

Сега работя в една електроразпределителна компания. Тук следва минута за всички коментари от рода на: мошеници, гадни монополисти, западни колонизатори, енергийна мафия и т.н. Кой каквото иска да казва, но аз наистина се гордея с това какво правя и къде работя.
Доброволка

Преди три седмици във фирмата организираха доброволческа акция, част от кампанията на Столична община за пролетно почистване на София и кампанията на БиТиВи "Да изчистим България за 1 ден". На служебните си мейли получихме няколко силно мотивиращи покани от мениджърите за това колко хубаво е да се включим като доброволци и да чистим облепените с плакати разпределителни касети в София. Изобщо не се замислих, че събота е ден за почивка, че съм в твърде напреднала бременност и че ще бъде студено. Веднага се регистрирах като доброволец.

Вечерта преди голямата акция мотивирах и пет годишния си син да дойде с мен, защото се опитвам да го възпитавам в отговорно отношение към средата, в която живее. Тук ще спестя коментарите на роднините: "къде ще водиш горкото дете", "остави го да се наспи" и други от този род.
И ето ме на доброволческата акция: аз с големия корем, облечена в оранжево (нека да ме псуват, аз съм Доброволка), малкият ми син (и той в оранжево) рано сутринта със шпатула, метла и боя. Чистим касети по централните улици на София. Махаме стари и прашни плакати за концерти, ремонти на покриви и какво ли още не. Стържем лепилото, метем, боядисваме. Синът ми с малките си ръчички и големи гумени ръкавици събира боклука в чували и не спира с въпросите "Защо?", "Как?" и всички подобни за петгодишните. ,"Мамо, защо са ги налепили тези плакати?", "Мамо виж колко е чисто така", "Мамо, къде ще чистим другата седмица?". Гражданите спират, поздравяват ни (изненада! никой не ни псува, че сме от енергото).

Общо 350 човека участваха в тази акция в 13 града. Малка армия, която чисти, за да е хубаво на всички, когато се разхождаме по улиците. За да сме Европейци.

По-късно през деня и през следващите дни, когато със синът ми минавахме по същите тези улици с гордост и пълно удовлетворение гледахме "нашите" изчистени касети.

Добра майка?

Тук вече е трудно да събера много положителни аргументи в своя защита. Често изпитвам вина, че вместо да играя с детето си и да го уча на нещо полезно, аз стоя пред компютъра и отговарям на мейли. Или когато сме навън и той иска да ми покаже колко е яка някаква размазана гъсеница, аз говоря по телефона и само кимам с глава, преструвайки се че го чувам какво ми говори.

Много пъти, когато се сблъсквам с администрацията, здравната система, образователната система или просто гледам новините по някоя телевизия си задавам въпроса: Какво бъдеще му осигурявам на това дете? Ще успее ли тук? Старая се въпреки средата да го уча да бъде добър и отговорен човек и се страхувам истински. Дали като пресича на пешеходна пътека сам, някой безумен шофьор няма да го блъсне? Дали съучениците му в училище ще се друсат? Дали ще иска пак нов телефон? Дали като отиде на дискотека в Студентски град ще го пребият?

Старая се да съм добра майка – давам му здравословна храна, водя го на детска опера, театър, плащам му такси за английски и футбол. Но как да направя така че средата в която расте да не му пречи. Да не му дават празни обещания от екрана на телевизията и да не се сблъсква всеки ден с 33-годишни "успели" мутри.

Европерверзност

Три седмици по-късно върху "нашите" изчистени касетки стои лицето на един политик. Какво да се прави – предизборна кампания е. Пропагандата е част от нея. Лепят се плакати навсякъде. Нямаме време за отговорно отношение към градската среда. Имало Наредба – че кой спазва наредбите в България? Колкото повече кафява залепена хартия, толкова по-голям партиен успех. Някаква си доброволка ги чистила, за да й е по-хубаво като се разхожда из София. Искала да бъде Европейка.

"Мамо, защо пак са залепили плакати върху нашите касети, нали ги изчистихме и беше хубаво?". Този път вече не знам какво да отговоря.
Вместо финал

Има бързо решение – стягам багажа, знам езици и заминавам някъде. Аз и децата ми. Ще ни е трудно, то е ясно, но ще се оправим. Щом тук се оправяме, значи можем да се оправим навсякъде.

Гледам телевизия, превключвам канали и не вярвам как е възможно всеки ден да се излива толкова гнусотия, да промиват мозъците на и без това отчаяните и бедни хора, да си мислят, че патосът, с който говорят докосва ума и сърцето ми.

Не искам да съм емигрант, а в момента живея с усещането, че някаква сила се опитва да ме прогони. Не само мен, но и малкото останали средно-статистически млади българи, избрали да работят и гледат децата си тук. И се чудя кой има полза от това и какво биха си помислили онези родолюбиви българи, дали живота си в името на родината."

Автор: Наталия Александрова

Източник: Dnevnik



Теми   майка | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.