X

Докато те гледам как спиш...

от в 14:30 на 24.09.2014 в Всичко за теб | Семейство


Докато те гледам как спиш...

Докато те гледам как спиш...

Скъпо мое дете, промъкнах се в стаята ти, за да поседя при теб докато спиш, да погледам как гърдите ти се повдигат и спускат. Очите ти са затворени кротко, а меките ти руси къдрици обрамчват ангелското ти личице. Само преди няколко секунди, докато се занимавах с разни сметки и документи в моята стая, ме връхлетя непреодолима тъга при спомена за събитията от деня. Не можех повече да се съсредоточа върху работата си и затова дойдох да ти поговоря, докато спиш.

Сутринта бях много рязка, защото се мотаеше и обличаше бавно, казах ти да престанеш да се туткаш. Скарах ти се, че не си сложил на място купона си за обяд, а на закуска ти хвърлих за десерт неодобрителен поглед, защото разсипа храна по ризата си.

- Пак ли? - въздъхнах аз и поклатих глава.
А ти ми се усмихна глупаво и рече:
- Довиждане, мамо!

Следобеда аз говорех по телефона, докато ти си играеше в твоята стая, пееше с глас и си ръкомахаше, а всичките ти играчки бяха подредени в бодри редици на леглото. Махнах ти раздразнено с ръка да пазиш тишина и да престанеш да вдигаш толкова шум и продължих още цял час да говоря по телефона.

- Веднага върви да си учиш уроците – изкомандвах по-късно като фелдфебел. И престани да си губиш времето.
- Добре, мамо - смирено рече ти и веднага седна на бюрото с молив в ръка.

Оттам нататък в стаята ти беше тихо. Вечерта, докато работех на бюрото, ти се приближи неуверено.
- Мамо, ще четем ли приказка довечера? – запита ти с искрица надежда в гласа.
- Не, тази вечер не - рязко отвърнах аз, - стаята ти на нищо не прилича! Колко пъти трябва да ти напомням?

Ти се изниза набързо с наведена глава, а по-късно надникна иззад рамката на вратата.
- Какво има пък сега? - попитах с раздразнение.
Ти не каза нищо, само изтича при мен, метна ръце около шията ми и ме целуна по бузата:
- Лека нощ, мамо, обичам те - каза ти и ме стисна здраво. И след това си отиде, също така бързо както се появи.

Аз останах дълго време да седя с поглед, вперен в бюрото, и чувствах, че ме залива вълна от срам. В кой момент бях изтървала нишката на деня, питах се аз, и на каква цена? Ти не беше направил нищо, за да ми развалиш настроението. Ти си беше просто дете, което расте и се учи. Днес аз се изгубих в света на възрастните, изпълнен с изисквания и отговорности, и за теб не ми останаха никакви сили и енергия. Днес ти беше мой учител с порива си да изтичаш и да ме целунеш за лека нощ, дори след трудния ден, през който трябваше внимателно да ходиш на пръсти около мен, за да не си навлечеш гнева ми.

Сега, като те гледам да спиш дълбоко, иска ми се денят да започне отново. Утре ще се държа със същото разбиране, каквото ти ми показа днес, за да бъда истинска майка - която да те посрещне сутринта с топла усмивка, с насърчителна дума след училище, с интересна приказка на заспиване. Ще се смея с теб, когато се смееш, и ще плача, когато ти плачеш. Ще внимавам да не забравям, че си дете, а не възрастен и ще се радвам на ролята си на майка. Твоят несломим дух ме трогна днес и затова идвам при теб в този късен час, за да ти благодаря, дете мое, учителю и приятелю мой, за подарената обич.

Даян Лумънс



Теми   дете | деца | житейски уроци | майка | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.