През декември 2015 г. при злополучен инцидент почина основателят на North Face Inc. и страстен защитник на околната среда Дъглас Томпкинс 72-годишният Томпкинс почина от хипотермия, след като падна в ледените води на езерото Генерал Карера, Чили. Представяме ви думите, с които Брадфърд Уийнърс описва колко голям човек е бил Томпкинс.

"Поне си отиде, правейки онова, което обичаше. Емоционалната фраза често съпътства разнообразните клипове и линкове, които се появиха покрай разчулата се вчера новина, че на 8-ми декември след инцидент с каяк на езерото Лаго Хенерал Карера на границата между Аржентина и Чили тежката хипотермия е надвила Дъг Томкинс: основателят на „Норт фейс“ и „Есприт“, както и един от най-дръзновените природозащитници на новото столетие. Той бе на 72 години.

Инцидентът се случил по време на пътешествие, което Томкинс предприел с група от най-добрите си приятели: Ивон Шуинар, основателят на „Патагония“; Рик Риджуей, член на първия американски отбор, изкачил К2, втория по височина връх в света; и Лоренсо Алварес, собственик на Агенцията за авантюристични пътешествия „Био Био Експедишънс“. Томкинс и Шуинар пътешествали заедно из района за пръв път преди 50 години. В документалния филм за първото им изкачване на емблематичния връх на Патагония Фиц Рой през 1968 г. днес някои съзират митичното тайно начало на бизнеса за производство на туристическа екипировка, който днес се оценява на 289 милиарда долара, а други: ключът към загадката на появата му.

Томкинс и Шуинар понякога наричат себе си „the Do Boys“, „Момчетата, които действат“, и редовно си организират нови приключения. По време на поредното пътешествие, споменато от Томкинс още миналата есен в интервю за списание „Аутсайд“, неочаквана буря превръща 30-километровия преход с лодки в борба за оцеляване.

За зла участ, вятърът вдига вълни, които надвишават двойно хората в каяците; вълнението ги преобръща и лодкарите се озовават във вода с температура 4 градуса по Целзий... Томпкинс е измъкнат от водата и транспортиран в болница в Кояике, на около 1600 километра южно от Сантяго. Тамошните лекари не успяват да спасят живота му. Според сведенията неговата телесна температура пада до 19 градуса по Целзий...

„Дъг беше изключителна личност – отличаваше се с новаторска мисъл, беше катерач и каякар от световна класа, пилот, удивително преуспял бизнесмен, дизайнер, визионер в екологията и упорито копеле“, казва неговият приятел Том Брокоу. Бившият водещ от Ен Би Си Нюз споделя, че Томкинс се отдавал на хобитата и на убежденията си с еднаква страст...

„Изпитвах благоговение пред него“, добавя Брокоу.

Отначало Томкинс предизвиква подозрение и възмущение в Чили, а и в Аржентина, но в крайна сметка тези чувства са заместени от възхита. През 1991 г. той започва да изкупува големи парцели земя в чилийската дъждовна гора. Прави го с капитала, който е натрупал в „Есприт“, емблематичната марка за дамско облекло от 80-те години на 20-и век, която създава съвместно с първата си съпруга Сюзи Томкинс Бюел. Не след дълго Томкинс обявява, че му е омръзнало „да прави дрехи и безброй никому ненужни неща“, напуска компанията посред развитието ѝ и използва натрупаните авоари за закупуването на ферма и земи с площ от 306 000 хектара. Заявява, че целта му е да създаде свой собствен природен резерват. Възнамерява да го назове „Парк Пумалин“ по името на най-очарователните едри представители на фауната в региона.

Чилийците посрещат идеята с откровена подозрителност. Към края на 90-те години тогавашният президент на Чили обвинява Томкинс и втората му съпруга Кристин (Крис), която пристига при него, че прогонват арендаторите-скотовъдци и пречат на работата им. Оттук насетне обвиненията стават все по-фантастични. Двамата били ционисти под прикритие, дошли да създадат нова държава. Работели за ЦРУ. Истинският им замисъл бил да откраднат водите на Чили и да ги изнесат за Африка. За съжаление, за много чилийци всичко това звучи по-правдоподобно... 

Днес „Парк Пумалин“ се посещава с радост и от чилийците, не само от чуждестранните туристи и от журналистите, запленени от приключенията на Томкинс в странство… И все пак не са малко и скептиците; сред тях е писателят Уилям Лангевише, който в своя неласкателен очерк за „Атлантик“ описва Томкинс като вманиачен „Фицкаралдо“ (по името на Карлос Фицкаралд, производител на каучук от 19-и век, прочул се с експлоатацията на местното население – б. прев.).

Властите в Чили в крайна сметка променят становището си и военните даряват значителни площи (като дори се отказват от заплануван артилерийски полигон), за да осигурят съществуването на националния парк „Коркобадо“, прочут със своите езера и с двата си вулкана. През 2014 г. чилийският президент Себастиян Пиньера обявява и националния парк „Йендегая“ в Огнена земя – дело на сътрудничеството между чилийските природозащитници, правителството и една от фондациите на Томкинс. Общо семейство Томкинс е отговорно за запазването на природата на близо 8 900 квадратни километра в Патагония и е съдействало за приемането на статус на национален парк за три парка, които не съществували преди тяхната намеса.

„Националните паркове са златният стандарт за опазването на природата“, смята Томкинс. „Ето защо замисълът ни е да създадем парка, да го подготвим, след което да го предадем [на властите], вече готов да заработи.“

Парковете обаче са малка част от широкия спектър интереси на Томкинс и с нищо не загатват успеха му и като производител на облекла, издател на книги, активист и архитект. Подобно на Дейвид Брауър, дългогодишният ръководител на клуба „Сиера“, Томкинс става експерт по наемането на фотографи за създаването на великолепни фотографски албуми за местата, които обича. Той лично е автор на проектите за зоните за настаняване и хранене, както и за екстериора на всички административни сгради в своите паркове. Оценявал е техники за възстановяване на ливади след интензивна паша. Ръководил е успешни кампании срещу планове за изграждане на водно-електрически централи, предвидени за реки в Патагония – на хиляди километри от градовете, които се нуждаят от въпросната енергия.

Под основаването на паркове обаче се крие и нещо повече: неотстъпната вяра на Дъг Томкинс в идеите на норвежкия философ Арн Нес, за когото човечеството е само част от мрежата на живота и само по себе си не е значимо; хората нямат право да намаляват биологичното разнообразие.

Томкинс може да бъде очарователен, но и влудяващ. Например, когато го питат за мнение за хората, склонни да поставят разнообразни политически въпроси пред защитата на околната среда, той отговаря недвусмислено: „Подкрепям идеята за социална справедливост; социалната справедливост обаче не може да просъществува на една мъртва планета. Ако възнамерявате да унищожите планетата, по-добре се простете с идеята за социална справедливост. Земята е на първо място.“

 

Автор: Брадфърд Уийнърс

Назад НАЗАД